Когато порасна

Уикенд, на село сме. В къщичката Ричо се заловил и стърже едни дървени подлакътници, че се хванахме да реставрираме два соц фотьойла, които дебна от време оно. Заринат в пот, стърготини и шум до раменете. Ричката не обръща внимание на никой и е потънал в майсторския си свят... Максим се опитва да докопа провесен жълт … Нататък Когато порасна

Духът от бутилката

Тая вечер трябваше да е под флага на морските дарове на нашето кръшно моренце.. Коко наловил Чернокоп, чичо му вадил миди и рапани... викаме, че донесем и талятеле с мастило от сепия и да се овъртим зверски като в морски вълни... И тъй.. Наскоро завърнали се от Франция другари, напълнили дюкме куфарите със сирена, ние … Нататък Духът от бутилката

Морски разходки

О... и ето го Слънцето! Моя, малък сладък Райчо, който прави всичко живо и неживо по тая земя, някак по-привлекателно, по-леко и по... Да не ти пука... Обедната почивка с Татушка яхнахме колелата и право към морската писта. Тя кара бързо пред мен, разперила дълги черни коси, аз бавно връкам педали и блея встрани.. И … Нататък Морски разходки

Гина на конгрес

Върша си аз там някакви работи и вайбърчето ми дудне ли дудне в несвяст. Рекнах си, сигурно пак са тея майки от групата на Максим, дет сън не спят и чаткат там врели - некипели.. Не му обръщам внимание. После отворих, гледам някъв непознат номер сака да ми пише, викам сигурно по служебни въпроси ши … Нататък Гина на конгрес

Черга

Човек е пъстър. Всеки човек е пъстър.  Да кажем, че съставлява едно платно, една черга, която началото й дават всички още с изработването на стана, на който ще се тъче.... И там, вътре в платното, всеки поставя своята нишка. Всеки, който е преминал през живота ти е оставил своята нишка. За това и чергата е … Нататък Черга

Хроника на моето АЗ

Прибрах се право вкъщи, като затворих магазина...Толкова е ледено навън, имам чувството че докато дишам, ноздрите ми замръзват отвътре. Все още не бяха се прибрали, тази седмица не ходят на градина. Мама пусна крилото си на грижливост и отреди, чадата да стоят дома при дядо си, че много коронясани се шляят навред. Кой знаещ , … Нататък Хроника на моето АЗ

На 7

И ето, че малката пантера, хич не е малка веч! И това го откривам всяка сутрин, когато те галя по главицата да ставаш за градина.... И те галя по ушичките и си мисля.... кога това време се изтъркули? Докато беше мъничко вързопче, един лакът бебе, докато си заравях носа в пухкавата ти, рошава косица и … Нататък На 7

Кой е този?

На 6ти Януари, преди много години дядо потегли към небесното царство. Тръгна нататък млад. Все си мисля, че дядо Боже взима рано хората при себе си, за да им даде друга мисия, може пък да ги вика горе, особено сръчните, за да поошлафайт малко царството, за тези които ще дойдат по-късно. Все ще има нужда … Нататък Кой е този?

Мъгла

Беше една от онези сутрини, в която слънцето подаваше глава бавно над хоризонта, въздухът беше хладен и наситен с аромат на влажна пръст. Старата Есен се беше събудила рано. Стана и побърза да се облече, наметна се с любимата си зелена, плетена жилетка, сложи топли пантофи , среса дългата си коса и я сплете на … Нататък Мъгла

Лято за напреднали

Лятото в класическия си смисъл беше свършило. Или поне това, което познават туристическите градове от навалицата, която се блъска по главните улици, пълнят ивиците надлъж и шир и не можеш да си поемеш въздух от коли и хора навсякъде. Лятото с цялата му горещина, климатици и жажда за сянка не ми е любимо. Не и … Нататък Лято за напреднали