Бях студентка още. Лято. Четях за последна сесия и нагъвах череши като невидяла.. Само така живеех, всичко инвестирах в "Хрущялка" огромна черешс с къса дръжка, сочна и стегната... Като на баба и дядо на вилата 😭 Някой я поля с нещо и изсъхна, а цели 30 години ни даряваше със сладост. Вечер след цяло кълване … Нататък Послание на Май
Категория: истории
Забавѝ ме!
Неделя. Събудих се рано,но официално станах в 6...Измъках се тихо от леглото и отворих вратата с надеждата да не се разскърца, че да събудя цялата къща. Светнах лампата в кухнята, навън все още беше тъмно, през прозореца се виждаха само очертанията на боровете отсреща. Отворих прозореца и от там ме лъхна студен въздух... Бррр. Затворих … Нататък Забавѝ ме!
Мечти – събота рано сутрин
Събудих се някъде към 7.30ч и то от алармата на Ричо...Спеше ми се днес ...спи ми се и от няколко дена насам...Особена виновница е Луната и нейните фази. Като ме погне от нарастваща, до пълното ми пълнолудие по пълнолуние... И вчера ...о ,вчера имах чувството, че преминах половин Бургас на ход, с раница на гърба … Нататък Мечти – събота рано сутрин
Четвъртък
Танцувам там докато си правя кафе на плота, пея с песните на детските дето дрънчат от телевизора ... Максим вдига очи и ми казва с невъзмутим сериозен тон:Мамо, спри да се лигавиш, сИга ям! Понякога, когато вечер се прибирам вкъщи от магазина и тича да ме посрещне на вратата, ме прегръща и.. със същият този … Нататък Четвъртък
Дневна есенция
Ще излизаме с Максим на разходка... От едната стая му казвам, че съм му приготвила дрехи и да ходи да се облича...-Дооообре! казва тойСлед малко идва при мен на буква Ф със сбъчканите си малки веждички...-Такиви рошави дрехи ли да обличам?и ми размахва блузата си с два пръста...Рошави ли? Как така рошави, бе маме? Смачкани … Нататък Дневна есенция
Пламъчета
Много див вятър. Хванах към дъбовата гора, да чуваш веещата се шума по дърветата само по себе си води самотност. Крача из шубраците и търся козя пътечка да ме поведе в някаква посока…Виждам минзухар до крака си и веднага го хващам на къс пас.. По едно време се обръщам цяла поляна с минзухари, като малки … Нататък Пламъчета
Монолози
Връщаме се от морската и вървим по улицата нагоре, пече слънце. Аз тегля Максим с тротинетката и се чувствам като вол на браздата.Откъм плувния басейн на френската се задава високо момче, с мокра коса до раменете вчесана назад,червена тениска, сак и бойна походка…Разминава ни… Виан: Мамо, видя ли го тоз…? Ходи ми тука по тротоарите, … Нататък Монолози
Ден 4
В деня, когато започнеш житния, си имаш едно намерение и то си те води до края… Сякаш като обещание, че ако го завършиш Великите отгоре ще развържат голямата пухкава кесия и ще ти дадат златна звезда за награда. Нa 8-ми започнах режима тая година. Същия ден някъде по обяд на вратата дойде пощальонка и ми … Нататък Ден 4
Дай светлина на духа си
След една злощастна вечеря изпълнена с кюфтета, около два дена ни боляха коремите, изпих една шепа сигур с активен въглен, барем да дойде чревната флора на мястото си.И от там хич и храна не ми се услажда… Вчера цъкам аз приложението и хоп… Утре започвал… Хвръкнах до био магазина на новата поща, рафтовете празни.. 👀 … Нататък Дай светлина на духа си
Когато порасна
Уикенд, на село сме. В къщичката Ричо се заловил и стърже едни дървени подлакътници, че се хванахме да реставрираме два соц фотьойла, които дебна от време оно. Заринат в пот, стърготини и шум до раменете. Ричката не обръща внимание на никой и е потънал в майсторския си свят... Максим се опитва да докопа провесен жълт … Нататък Когато порасна