Следобед

Вчера като си говорихме с Роската и тя ми вика, ма како каква Италия, ти си изцяло за Франция! Викам си добре и там става.. 😂 И ето ме във Париж, Намирам се нейде в шикарна зона, улицата е малка, от двете й страни растат дървета и правят плътна сянка лятото... Спокойна е, еднопосочното винаги … Нататък Следобед

Notes to myself 3

Понякога показваш места на които си бил, друг път тези на които искаш да бъдеш... Днес съм в двора... Вероятно се клатя на хамака в ляво, жужат пчелички има и лимонада - джинджифилова.. Тревата е мека, цветята ухаят.. И е тихо и е топло.. Боса съм.. Боса..

Синята фланела

Сутрините тези дни слънчеви, нищо че са студени. Остават ми 40 мин, докато отида в магазина и решам да хвана към Солниците. Не веднъж споделям, че няма по зареждащо от това да гледаш блясъка на морето. Днес планините насреща бяха отрязани наполовина от мъгла, а корабите изглеждаха, че са литнали нейде в небето... Разминавам се … Нататък Синята фланела

Крачка след крачка-филм!

Станах към 8, врътнах едно кафе. През това време и малкия врабчо се събуди, облякох го, пуснах му детски с камиончета, дядо му му приготвяше кус кус (Макси го нарича вкус вкус😂) за закуска, цунках му рошавата главица, сега косата му стърчи с половин педя нагоре и тръгнах пеш по тангентата Славейков - Центъра. Излизайки … Нататък Крачка след крачка-филм!

Аз съм Монк на емоциите

Често определям деня си по първата приказка, която разменям с друг човек, различен от домашните, с които обитавам един дом... Следя за първите лица, които ще видя, за първите думи които ще чуя и така в края на деня достигам до дълбоките дебри на аналитичната си мисъл, която отсича за радост или не какъв е … Нататък Аз съм Монк на емоциите

Хроника на моето АЗ

Прибрах се право вкъщи, като затворих магазина...Толкова е ледено навън, имам чувството че докато дишам, ноздрите ми замръзват отвътре. Все още не бяха се прибрали, тази седмица не ходят на градина. Мама пусна крилото си на грижливост и отреди, чадата да стоят дома при дядо си, че много коронясани се шляят навред. Кой знаещ , … Нататък Хроника на моето АЗ

Нарисувай ми спомен

За протокола.. 14 януари две и двайста, пардон две двайсе и втора. От като сме в този постоянен транс от локдауни и червени карти по телевизията съм попаднала в бездната на времето. Някакъв огромен джоб във Вселената. Часовника тиктака, стрелките се въртят, но аз не се движа в картината. Навън се стели GRANDE MRAZ ..! … Нататък Нарисувай ми спомен

Занаяти

Събота. Свършваме работа и двама с Ричо се оправяме към село. Мама, татко и дребосъците са там. Избираме да пътуваме през Руен, че по магистралата е МЕЕЕГА скучно. А сега през пролетта е Чудо. Такава природа като картичка е, възвишения от начупения релеф, долу в ниското обработвани земи, лозя-красота... И винаги пътуваме по залез.. Всеки … Нататък Занаяти

Истински дом

Да обикнеш някого е като да се преместиш в нова къща-казваше Соня. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш,че нещата са твои ,сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне и ще обясни каква ужасна грешка е станала,че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на времето стените … Нататък Истински дом

Заветни 6

Мнооого преди да се роди Виан, гледах един филм Шоколад ( с Жулиет Бинош и Джон Деп).. В него Жулиет Бинош беше дама носеща името Виан... имаше малка дъщеричка и двете бяха фантастични номади... През целият си живот странстват по различни места. Този път се установяват във френско селце и отварят малко магазинче за шоколад...В … Нататък Заветни 6