Морски разходки

О... и ето го Слънцето! Моя, малък сладък Райчо, който прави всичко живо и неживо по тая земя, някак по-привлекателно, по-леко и по... Да не ти пука... Обедната почивка с Татушка яхнахме колелата и право към морската писта. Тя кара бързо пред мен, разперила дълги черни коси, аз бавно връкам педали и блея встрани.. И … Нататък Морски разходки

Синята фланела

Сутрините тези дни слънчеви, нищо че са студени. Остават ми 40 мин, докато отида в магазина и решам да хвана към Солниците. Не веднъж споделям, че няма по зареждащо от това да гледаш блясъка на морето. Днес планините насреща бяха отрязани наполовина от мъгла, а корабите изглеждаха, че са литнали нейде в небето... Разминавам се … Нататък Синята фланела

Черга

Човек е пъстър. Всеки човек е пъстър.  Да кажем, че съставлява едно платно, една черга, която началото й дават всички още с изработването на стана, на който ще се тъче.... И там, вътре в платното, всеки поставя своята нишка. Всеки, който е преминал през живота ти е оставил своята нишка. За това и чергата е … Нататък Черга

Крачка след крачка-филм!

Станах към 8, врътнах едно кафе. През това време и малкия врабчо се събуди, облякох го, пуснах му детски с камиончета, дядо му му приготвяше кус кус (Макси го нарича вкус вкус😂) за закуска, цунках му рошавата главица, сега косата му стърчи с половин педя нагоре и тръгнах пеш по тангентата Славейков - Центъра. Излизайки … Нататък Крачка след крачка-филм!

Аз съм Монк на емоциите

Често определям деня си по първата приказка, която разменям с друг човек, различен от домашните, с които обитавам един дом... Следя за първите лица, които ще видя, за първите думи които ще чуя и така в края на деня достигам до дълбоките дебри на аналитичната си мисъл, която отсича за радост или не какъв е … Нататък Аз съм Монк на емоциите

Нарисувай ми спомен

За протокола.. 14 януари две и двайста, пардон две двайсе и втора. От като сме в този постоянен транс от локдауни и червени карти по телевизията съм попаднала в бездната на времето. Някакъв огромен джоб във Вселената. Часовника тиктака, стрелките се въртят, но аз не се движа в картината. Навън се стели GRANDE MRAZ ..! … Нататък Нарисувай ми спомен

На 7

И ето, че малката пантера, хич не е малка веч! И това го откривам всяка сутрин, когато те галя по главицата да ставаш за градина.... И те галя по ушичките и си мисля.... кога това време се изтъркули? Докато беше мъничко вързопче, един лакът бебе, докато си заравях носа в пухкавата ти, рошава косица и … Нататък На 7

Кой е този?

На 6ти Януари, преди много години дядо потегли към небесното царство. Тръгна нататък млад. Все си мисля, че дядо Боже взима рано хората при себе си, за да им даде друга мисия, може пък да ги вика горе, особено сръчните, за да поошлафайт малко царството, за тези които ще дойдат по-късно. Все ще има нужда … Нататък Кой е този?

Лято за напреднали

Лятото в класическия си смисъл беше свършило. Или поне това, което познават туристическите градове от навалицата, която се блъска по главните улици, пълнят ивиците надлъж и шир и не можеш да си поемеш въздух от коли и хора навсякъде. Лятото с цялата му горещина, климатици и жажда за сянка не ми е любимо. Не и … Нататък Лято за напреднали

В петолинието на Есента.

Вървя към магазина по баира. Минавам покрай оградата на леля Милка, вихри се с метлата и пак строява котките в двора,докато простира. Поздравявам я... След ъгъла нагоре има къща с няколко смокинови дръвчета, надвесващи се над каменните зидове, от далече виждам узрелите смокини, откъсвам една, отхапвам, сладка е... Викам си, те това е в 7 … Нататък В петолинието на Есента.