Бягство към гората

Представете си за секунда място, на което се чувствате щастливи: Може би, сте заобиколени от разбиващи се вълни, топъл пясък, или чувате река, която тихо бълбука на заден план. Цари спокойствие... тишина и мир. Обикновено човек се чувства, така когато е сред природата, далеч от светофари, задръствания, клаксони, телефони...цялата градска дандания на ежедневието. Нямате ли … Нататък Бягство към гората

Денят на дъщерята

Може би, голяма част от вас, която ме четете е преживяла и част от детсвото си на село ... На нас с Роската това ни се падаше лятото... Спомням си ранното ставане , суматохата преди тръгване от Бургас към село...То не бяха коловози от чанти и багажи в коридора...нещо като керван, който се засурква по … Нататък Денят на дъщерята

По дяволите таз карантина, станах на карантия ….

копелета...редно е Le kmet dè Burgas след толкова дълга карантина да организира някакъв мазен фест за повдигане на человеческия дух. След като спряхме разходките,ограничихме контактите с човешки същества, отмих си ръцете, вероятно и пода из цялата къща...може би, такава субстанция от вода и препарати ни едното, ни другото не са виждали за цялото си съществуване … Нататък По дяволите таз карантина, станах на карантия ….

Любов на име Чърчил

Ставах на 26. Имахме малко ресторантче и в този ден реших да се прибирам по-рано от обикновено. Звъннах на Ричо да го питам иска ли нещо да взема на обратно... Вземи пилешко филе да си направим нещо за хапване! - каза Зачудих се ...изобщо не ядяхме пилешко, ...... мушнах половин кило в раницата си, забодох … Нататък Любов на име Чърчил

Реквием за 2019

За никоя друга година не съм правила равносметка... Както всяка година, новата съм посрещала с фойервеки,шампанско и някъде в далечината президентска реч под съпровода на "Горда Стара планина"... Може би най-хубавото от края на годината.- химна де... Всеки път настръхвам от него.. 2019 започна със сблъсък и продължи с такова темпо до края си. Всяко … Нататък Реквием за 2019

Септември

Абе... всеки път като се връщаме и ми тече трудно мисълта.. Може би, защото идваме от място с друго темпо, ако звучеше плоча щеше да е на 45 оборота. Чист въздух в радиус от километри. Събуждаме с гледка към планината в далечината, а в пазвата й различните цветове на полетата. Когато бяха цъфнали слънчогледите, хоризонта … Нататък Септември

#петминутислава

Тъкмо правя последно движение със спиралата, затварям бързо капачката, суетя се... Трябва да тръгвам. Оправих децата, всичките от глава до пети, Ричо излезе, че го стягало с панталон и риза, не му било удобно.. И БУМ за мен останаха 5 минути сумарно да се преведа в ред и подобаващ вид.. Да ударя един гребен, да … Нататък #петминутислава

Мансардни истории / част 1

По первазите се чуваха капките на стичащият се дъжд. Удряха улуците с едно равномерно спокойствие и действаха още по-унасящо. Габриела все още се излежаваше и гледаше разсеяно през прозореца. Небето беше изпълнено със сиви пухкави облаци и се носиха със скоростта на ленивата неделя. Галеше ушите на Начо, който се беше качил при нея и … Нататък Мансардни истории / част 1

Детайли на времето

Сутрин е ..обикновено към 8-8,30, след като съм изпила две бързи кафета със студено мляко, ред идва на Чърчил. Мятам якето на гърба, дърпам ципа,щракам закопчалките на каишката и сме навън по улиците.  Благодарение на Чърчил се вра по всякакви цепнатинки,малкият му инспекторски нос е водачът....  С цялото време, с което разполагам, докато той да … Нататък Детайли на времето