Неделя

Предният ден Ричо и Максим отидоха до баба Гана да видят кокошките и пилетата. Максим обожава да ходи при "пипитата" ,обича да ги пощипва по гребените и може с часове да прекарва да ги гледа на къде ходят и какво си кълват, баба Гана им дала по едно яйце да мушнат в джобовете още топли … Нататък Неделя

В петолинието на Есента.

Вървя към магазина по баира. Минавам покрай оградата на леля Милка, вихри се с метлата и пак строява котките в двора,докато простира. Поздравявам я... След ъгъла нагоре има къща с няколко смокинови дръвчета, надвесващи се над каменните зидове, от далече виждам узрелите смокини, откъсвам една, отхапвам, сладка е... Викам си, те това е в 7 … Нататък В петолинието на Есента.

Занаяти

Събота. Свършваме работа и двама с Ричо се оправяме към село. Мама, татко и дребосъците са там. Избираме да пътуваме през Руен, че по магистралата е МЕЕЕГА скучно. А сега през пролетта е Чудо. Такава природа като картичка е, възвишения от начупения релеф, долу в ниското обработвани земи, лозя-красота... И винаги пътуваме по залез.. Всеки … Нататък Занаяти

Денят на дъщерята

Може би, голяма част от вас, която ме четете е преживяла и част от детсвото си на село ... На нас с Роската това ни се падаше лятото... Спомням си ранното ставане , суматохата преди тръгване от Бургас към село...То не бяха коловози от чанти и багажи в коридора...нещо като керван, който се засурква по … Нататък Денят на дъщерята

Зеленото й отива

Мда. Далеч сме от вкъщи сега. Може би, вече от половин месец сме "селяни". Забравих кой ден сме, коя дата.. И не ми трябва... Тук всичко си остава във въздуха.. Времето се измерва от това какво е пораснал, какво е засадено или какво трябва да се засади... Преди 2 седмици пристигнахме НАЙ-НАКРАЯ! От както започна … Нататък Зеленото й отива