Много див вятър. Хванах към дъбовата гора, да чуваш веещата се шума по дърветата само по себе си води самотност. Крача из шубраците и търся козя пътечка да ме поведе в някаква посока…Виждам минзухар до крака си и веднага го хващам на къс пас.. По едно време се обръщам цяла поляна с минзухари, като малки … Нататък Пламъчета
В деня, когато започнеш житния, си имаш едно намерение и то си те води до края… Сякаш като обещание, че ако го завършиш Великите отгоре ще развържат голямата пухкава кесия и ще ти дадат златна звезда за награда. Нa 8-ми започнах режима тая година. Същия ден някъде по обяд на вратата дойде пощальонка и ми … Нататък Ден 4
След една злощастна вечеря изпълнена с кюфтета, около два дена ни боляха коремите, изпих една шепа сигур с активен въглен, барем да дойде чревната флора на мястото си.И от там хич и храна не ми се услажда… Вчера цъкам аз приложението и хоп… Утре започвал… Хвръкнах до био магазина на новата поща, рафтовете празни.. 👀 … Нататък Дай светлина на духа си
Сякаш сутрин от почти всяка врата по етажите в кооперация ни се носят различни аромати...Бялата леля от втория етаж е в тамянови ухания, съседа адвокат и той пали своите клечки.. Наскоро се върна от Тайланд.. Вчера го засичам на вратата:Мислих, че няма да те има дълго време..! Там като отидат хората забравят да се връщат, … Нататък Отварям очи
Лятото в класическия си смисъл беше свършило. Или поне това, което познават туристическите градове от навалицата, която се блъска по главните улици, пълнят ивиците надлъж и шир и не можеш да си поемеш въздух от коли и хора навсякъде. Лятото с цялата му горещина, климатици и жажда за сянка не ми е любимо. Не и … Нататък Лято за напреднали
Вървя към магазина по баира. Минавам покрай оградата на леля Милка, вихри се с метлата и пак строява котките в двора,докато простира. Поздравявам я... След ъгъла нагоре има къща с няколко смокинови дръвчета, надвесващи се над каменните зидове, от далече виждам узрелите смокини, откъсвам една, отхапвам, сладка е... Викам си, те това е в 7 … Нататък В петолинието на Есента.
Представете си за секунда място, на което се чувствате щастливи: Може би, сте заобиколени от разбиващи се вълни, топъл пясък или чувате река, която тихо бълбука на заден план. Цари спокойствие... тишина и мир. Обикновено човек се чувства, така когато е сред природата, далеч от светофари, задръствания, клаксони, телефони...цялата градска дандания на ежедневието. Нямате ли … Нататък Бягство към гората
Мда. Далеч сме от вкъщи сега. Може би, вече от половин месец сме "селяни". Забравих кой ден сме, коя дата.. И не ми трябва... Тук всичко си остава във въздуха.. Времето се измерва от това какво е пораснал, какво е засадено или какво трябва да се засади... Преди 2 седмици пристигнахме НАЙ-НАКРАЯ! От както започна … Нататък Зеленото й отива
marrakaas.com 