Монолози

Връщаме се от морската и вървим по улицата нагоре, пече слънце. Аз тегля Максим с тротинетката и се чувствам като вол на браздата.Откъм плувния басейн на френската се задава високо момче, с мокра коса до раменете вчесана назад,червена тениска, сак и бойна походка…Разминава ни… Виан: Мамо, видя ли го тоз…? Ходи ми тука по тротоарите, … Нататък Монолози

Ден 4

В деня, когато започнеш житния, си имаш едно намерение и то си те води до края… Сякаш като обещание, че ако го завършиш Великите отгоре ще развържат голямата пухкава кесия и ще ти дадат златна звезда за награда. Нa 8-ми започнах режима тая година. Същия ден някъде по обяд на вратата дойде пощальонка и ми … Нататък Ден 4

Дай светлина на духа си

След една злощастна вечеря изпълнена с кюфтета, около два дена ни боляха коремите, изпих една шепа сигур с активен въглен, барем да дойде чревната флора на мястото си.И от там хич и храна не ми се услажда… Вчера цъкам аз приложението и хоп… Утре започвал… Хвръкнах до био магазина на новата поща, рафтовете празни.. 👀 … Нататък Дай светлина на духа си

Аз съм Монк на емоциите

Често определям деня си по първата приказка, която разменям с друг човек, различен от домашните, с които обитавам един дом... Следя за първите лица, които ще видя, за първите думи които ще чуя и така в края на деня достигам до дълбоките дебри на аналитичната си мисъл, която отсича за радост или не какъв е … Нататък Аз съм Монк на емоциите

Сертифицирай трудно

Мисля си, мисля си надълбоко в мойта плитка главица, съвсем на сериозно кога точно ще ми се случи, да закупя около 50 овце и малко кравички за разкош, па да се подъбя на село. Мама и татко ще са по зеленчуците, че те и без това са се ошетали вече на тая тема, татко ферментира … Нататък Сертифицирай трудно

Лято за напреднали

Лятото в класическия си смисъл беше свършило. Или поне това, което познават туристическите градове от навалицата, която се блъска по главните улици, пълнят ивиците надлъж и шир и не можеш да си поемеш въздух от коли и хора навсякъде. Лятото с цялата му горещина, климатици и жажда за сянка не ми е любимо. Не и … Нататък Лято за напреднали

В петолинието на Есента.

Вървя към магазина по баира. Минавам покрай оградата на леля Милка, вихри се с метлата и пак строява котките в двора,докато простира. Поздравявам я... След ъгъла нагоре има къща с няколко смокинови дръвчета, надвесващи се над каменните зидове, от далече виждам узрелите смокини, откъсвам една, отхапвам, сладка е... Викам си, те това е в 7 … Нататък В петолинието на Есента.

Зеленото й отива

Мда. Далеч сме от вкъщи сега. Може би, вече от половин месец сме "селяни". Забравих кой ден сме, коя дата.. И не ми трябва... Тук всичко си остава във въздуха.. Времето се измерва от това какво е пораснал, какво е засадено или какво трябва да се засади... Преди 2 седмици пристигнахме НАЙ-НАКРАЯ! От както започна … Нататък Зеленото й отива

По дяволите таз карантина, станах на карантия ….

копелета...редно е Le kmet dè Burgas след толкова дълга карантина да организира някакъв мазен фест за повдигане на человеческия дух. След като спряхме разходките,ограничихме контактите с човешки същества, отмих си ръцете, вероятно и пода из цялата къща...може би, такава субстанция от вода и препарати ни едното, ни другото не са виждали за цялото си съществуване … Нататък По дяволите таз карантина, станах на карантия ….

Преизпълнихме петилетката

В живота си човек има паметни дати и в нашия с Ричо тази е незабравима... Преди 5 години зимата беше топла ,имаше все още зелена тревичка и по нищо не личеше, че ще завали сняг. Бях с огромен корем и отброявах дните, които всъщност прехвърляха датата която трябваше Виан да се появи.... Уж я чакахме … Нататък Преизпълнихме петилетката