Оня ден се отбивам в офиса на куриера да изпращам поръчани принтове..
– Здрасти Гери какво ще изпращаш ?
– Принтове към София, чакай да ти дам всичките данни на момчето..
– Оуууу, ама верно, че ти се вживяваше на художник..!
– Изживявам е най-правилната дума ..засмях се аз…

Да изживявам, означава да живея в нещото ,което правя..тъй да си го виждам и дишам,че ума ми все там да е..нали знаете, когато човек се влюби как е …има пеперуди в стомаха..аз аз толкова често се влюбвам, че ми е трудно да изброя..Но влюбването, мили мои не е само в хората, тъкмо това преди малко си говорихме с д-р Гарова…влюбването е във всичко..това … онзи пламък и онази искра, която кара сърцето ти да бумти, все по-силно. Това е в-ДЪХ-новение. нещото което ти дава първоначален тласък, за да твориш.

Като се замисля за думите на хората и в това, в което съм се вживявала или изживявала ..ме е повеждало в много различни посоки , за които дори не съм седнала да мечтая или да го превръщам в идея фикс…Когато се случи това с музиката …така се „вживяхме“ със Силвия , че докато съучениците ни чакаха звънеца за голямото междучасие, ние давахме интервюта от БНТ,БТВ..та чак по всякакви кабеларки.

Докато се „вживявах“ в танците , взех че се запознах един ден с една от адреналинките от Господари на ефира – Теди. Много си допаднахме двете.. Един ден тя ми каза: Искам да излизаме всеки ден заедно, вечерите идвай в Planet …. И…..ела в студиото ми за танци …!.Тогава обаче заминах за Италия….и пътя ме поде в друга посока..разделихме се и доколкото знам, днес живее в Щатите.

Сега е явно периода в който се вживявам в „художник“ …И една сутрин ,докато проверявам мейла си ,прочитам :

„Dear  Gi, 

I am writing to you on behalf of the director of the art gallery in Barcelona., regarding the possibility  of showing your art at our international exhibition that will be held  in July  2023 in a duration of 14 days……“.

Ако ме питате дали участвах – НЕ – съвсем друго нещо ми е в главата като приоритет.

Сега ще кажете: „Ама тази много си е повярвала нещо!“ Само че тези, които добре ме познават, всъщност знаят, че аз изобщо не вярвам в себе си и не се виждам по начина ,по които ме виждат другите …пак цитат “ Какво си ти, бе момиче? Защо си тук ,а не си еди къде си,,,,? Можеш да правиш това и това ..а сега какво правиш? …Не мислете че ми е лесно 🙂 Изобщо дори …ако можех да се мултиплицирам, щях да го направя….Знаете, че сега сърцето ми е паднало и в ТАРО ..та там по рожденна дата картата, която ме изобразява е “ човек, който държи с една ръка земното кълбо и се чуди накъде да поеме…Аз цял живот съм точно така и това е мега объркващо 🙂

Истината е …че имам ужасен проблем с това, когато нещата започват да стават сериозни и когато играта и забавата постепенно се преливат в задължения..И когато ме попитат: Е, защо не превърнеш рисуването си в нещо по-професионално? … От страх , че ще видя отново огромния червен надпис GAME OVER и че тази страст, това нещо палило до момента ,ще се превърне в нещо което не мога да гледам 🙂

Това с рисуването в момента….. имам друга кауза в главата..своя си лична …обещание, което съм поела да изпълня пред себе си …но за него друг път ще пиша …

Оная вечер преди да затворя магазина, по Славянска мина Наско, отиваше на репетиция

– Гери, как си бе, моме?
– Ееей, Наско добре съм? Ти?
– Няма да повярваш оня ден подреждах вкъщи дисковете и попаднах на вашия ..Пуснах си го..Еми то много хубаво, бе…много е хубаво така като се върнеш назад! Даже и касетката ви открих! После извиках моите хора вкъщи..питам ги: Може ли да познаете кой е това ?..Герито бе, Герито от италианския !!!
– Леле Наско каква древност 😀 Милен ми остави по-миналата Коледа, цяла торба с неща на ХАОС ..чак имаше и VHS викам му : Ма как да го възпроизведа тва, бе човек ? Еййй,къде ме върна, Насе, ако знаеш, усмихнах се …извъртях глава на една страна и там от небето се приземяваше снежно бяло перо, вдигнах очи към небето..нямаше нито една птица…

Вдъхновявайте се хора…няма нищо по-хубаво от това света да е шарен 🙂

Благодаря на всички ,които са част от моят ХАОС 🙂