Всъщност …най-голямата пречка на човека е неговото ЕГО..Оня малък писклив гласец ,който не спира да ти казва, че не си достатъчно добър. Този човек съм АЗ…

Днес мога да си кажа БРАВО или накратко ЧЕСТИТО! Но знаейки, всъщност всичко това от къде е тръгнало и докъде ме доведе ,не мога да бъда тъй кратка към себе си ….

В последно време не преставам да повтарям на хората колко е важно първо да обичат себе си…За някои това може да прозвучи твърде егоистично…Но без светлина в гръдния кош …няма как да осветиш твоя си път, камо ли на околните…и най-вече тези, които го очакват от теб.

До преди две години не исках дори да се поглеждам в огледалото…Заставайки там не виждах нищо друго, освен едно сиво петно… задавах си въпроса: В Какво се превърна, Гергана? Най-интересното, е че това ми го потвърди и една астроложка …която възкликна О, Боже драга…ама къде си била през последните 7 години…сякаш си се намирала в някаква дупка…След това си спомням, че започна да ми говори за моя Юпитер, а той нали ми е другар и повелител в Космоса и ми оправи настоението…

Права беше и „7те години години в Тибет“ и за това, че сега съм се чувствала по-добре и сякаш тръгват живителни ми сокове и енергия да преобърна света си ….

Бях тъжна…много тъжна…толкова тъжна, че нямах абсолютно никакво желание за каквото и да било, даже и да сложа дрехите и да тръгна отново на тихата си работа….

За добро или за лошо си познавам тези състояния…когато в шести клас, май за първи път се здрависах с тях…и пишех…постоянно…в час, извън час… не слушах уроци не ме интересуваха ..бях си някъде, в моето пространство, което дирижирах през думи…

По-късно Силвия ме запозна с нейния синтезатор и ми харесваше да сливаме думите с мелодия…този процес е ….омагьосващ – накратко… ЛИПСВА МИ …. разполагахме с толкова много време и всичко правихме само, за да му се порадваме после как сме го сглобили …и повтаряхме пак и пак ..и на следващия ден …и после правихме нови песни.. И така се извъртя една година – в творене ….дали сме си задавали въпроса ЩЕ СТАНЕМ ЛИ ИЗВЕСТНИ , ЩЕ ПЕЧЕЛИМ ЛИ ПАРИ? Не…определено…Това беше игра на щастие…Имах тогава едно загубено гадже.. и той ми каза: За какво го правите изобщо? По-голяма тъпотия не бях чувал!..Никой няма да ви слуша? …Знаете ли …повярвах му…! Защото малкото пискливо гласче се обади и ми каза : АМИ ПРАВ Е..!…натъжих се …а не трябваше ..

Година по-късно. Учим в гимназии вече и една приятелка ме запозна с Милен….тя му каза: Знаеш ли, че Гергана пее…?!?!? той пък се занимаваше с музика …Каза ми седни тук и пей.. дай пак..дай пак…дай пак…няколко дена по-късно го запознах със Силвия и той каза …до една седмица да сте ми донесли 20 песни. След една седмица донесохме една касетка, той започна да отсява, останаха няколко….Скоро след това вече бяхме в студио..И това там най-много ми харесваше…Цялото творене на музиката…цялото слушане и пак и пак и пак докато Неви чистише бъговете..Имаше смях…И спри да пееш с отворена оста на О, дай с диафрагмата…Още малко по-напред във времето бяхме и в национални класации….с клипове заснети от италианец…. Дали това е чудо.???? .Чудо е разбира се ..! Но защо се е случило..защото си се забавлява, докато го правиш…Това беше красива игра…Най се наслаждавах на процеса ….Излекувах ли тъгата си??? …Излекувах я …защото творях…!!

Миналато година, хванах боите отново…нямах място за платна и стативи в магазина…само масата отпред….И започнах…пак да рисувам ,ей така, само за да си, средоточа вниманието в цветовете …в очертаването , в сглобяването на началото и края от бял лист до цветен завършек…Трупах ги в скицника..Записах се на курс по керамика толкова дълго ми се искаше да се докосна до глината колелото и до целия процес от топка глина до съдове с различна форма…Запознах се с прекрасни хора, самото общуване с тях ме събуждаше отново..Продължавах да рисувам единствено и само за себе си …Докато един ден, моята Татуш ми каза:

Изложи ги…моля те …покажи ги!

Нямах смелост, всъщност оново чувах това гласче, което ми казваше: Луда ли си , кой ще ги погледне, не се излагай!..

Един ден взех корда , разпечатах ги на малки картички и ги закачих с щипки…През цялото време ми трепереха ръцете. Само няколко минути след това една жена, докато пазаруваше в магазина се обърна откачи няколко и каза : „Ще взема и тези, много са красиви!“ – В този момент настръхнах….когато си тръгна се разплаках….Защо никога, никога, никога не можеш да повярваш на себе си, Гергана? – си повтарях…

След нея започнаха да купуват картички различни хора. Мъже, жени деца…гледах очите им и те се усмихвха срещу тях..Възкликваха, че са много красиви…Клиенти на магазина се оказваха художници, когато ги забелязваха ги хващаха в ръце и ме питаха кой ми ги рисува.. АЗ -отговарях им смутено, очаквайки да забърша зверска критика…А те ме поздравява, разглеждаха стила ми и ми казваха, че се справям страхотно за човек, който не е учил. Картичките ми пътуваха и пътуват в различни посоки на света, чрез хората..Веднъж ме попитаха защо не им вдигна цената..евтини били…

Истината е, че не искам …Идеята ми съвсем не бе да печеля ..идеята не е да се надпреварвам с нещо и някой.. Искам това да е кротко, тихо, да не го пришпорвам, да се забавлявам, да съм щастлива и да ми е хубаво…За да може процеса да продължи, колкото може във времето.. Стане ли въпрос за пари..и рязко започва да ми се повдига.

Всъщност, тогава всичко започва да се гледа под друг ъгъл..И само идеята, че трябвада рисувам за пари бъгва нещо в мен…и нищо не се получава..Играта изчезва и на нейно място се настанява задължението. Така и не малко пъти са ми казвали: нарисвай ми…. еди какво си …..Е, не става…просто ръцете ми не ме слушат..и отказам 🙂

Оня ден бях прочела една мисъл на Пикасо,че не е важно да рисуваш каквото се купува, а важно да продадеш, което вече си нарисувал….И е прав човека 🙂 Искам когато на някой му хареса нещо, то да бъде достъпно за него и да го отнесе в дома си …И така и става..

Измежду всички хора… Имаше и едни много сладки такива, които започваха от началото на кордата и свършваха до края… Разглеждаха ги внимателно, а аз ги оставях на спокойствие да го правят.. С всяка следваща картичка се приближаваха до мен и най-накрая.. : Знаете ли? – обръщаха се към мен… Красиви са…! Много са красиви! И аз рисувам, но нямам смелост.. Да ги покажа… И аз нямах! – казвам… Тогава им разказвам историята как всичко това се случи и колко е важно човек да те побутне, да удари едно рамо и да ти покаже къде е светлината ти и спектакъла, твоето лично произведение на изкуството, да започне и да се разкрие пред теб и пред останалите… Всъщност.. Най-много от всичко хората се нуждаят от подкрепа! 😊

Започнах да получавам обратно снимки от хора, които вече са рамкирали неща и висят по стените им или са по шкафове,бюра, детски стаи и изобщо..да присъствам под някава форма в живота им. На няколо пъти чувам въпрос…Момиче …какво правиш този магазин? Ами ..всъщност и магазина е мой и цялата тая самота, която ежедневно изживявам в него ме кара да се ровя надълбоко в себе си …Това отшелничество, в което всеки ден живея ,всъщност ме поведе към една друга посока ….И му благодаря ….Ако сега бях в офис..това нямаше как да се случи …Нямяше да имам времето…онова толкова необходимо тихо, за да мога да потъна и да извадя на повърхността себе си под някаква форма.

Един сутрин докато проверявах мейла си от там изскочи :

Dear Gi,

I am writing to you on behalf of the director of the art gallery in Barcelona., regarding the possibility  of showing your art at our international exhibition that will be held  in July  2023 in a duration of 14 days……“.

Ще попитате дали отидох… Не.. Не тази година. Фокуса ми беше изместен другаде и не успях..

Сега… От една година имам друго усещане между ребрата… И едно гласче, което ми казва:

Направи го-ти само го направи….!!!!

Миналата година, пътувахме до Италия.. И.. Бяхме на гости на Ваня в Colonella, тя ми даде една книга да чета тогава ПОСВЕЩЕНИЕТО.. Разказваше се за жена, която има спомени от миналите животи в сегашния.. Не знаеше как и откъде й се отдават всички тези неща: йога, рисуване, скулптура и едновременно с това била и психолог… Оказва се че някога е била дъщеря на фараон с много интересна история в посвещението й. Казах си..Джиджке, това си ТИ, моето момиче😂

Ами да, всичко което нося в себе си, дали ще са цветове или музика ми действа много, заземяващо… Достигнах до извода, че искам уча арт терапия… След като стъпихме на бг земя, отидох в академията да проверя как стоят нещата..Изпуснах приема.. Говорих с познати във сферата и те ме посъветваха да запиша първо психология, след това арт терапия…

Когато виждах, че всъщност хората са способни да дадат пари за нещо изработено от мен и го правеха , си обещах, че ще го върна в себе си като инвестиция и с благодарност за жеста им към мен.

И така година по-късно записах психология..

Тук е момента да благодаря на всеки, не че не го правя и очи в очи де, но да..

Благодаря на всеки от вас знаен и незнаен, който е закупил художествата ми😁 вижте до къде ме изпратихте!!!!

С вас сбъдвам още една мечта…!!!

И…. няма, няма по-щастлив човек от мен днес!!!

БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!!! ♥️