Неделя. Събудих се рано,но официално станах в 6...Измъках се тихо от леглото и отворих вратата с надеждата да не се разскърца, че да събудя цялата къща. Светнах лампата в кухнята, навън все още беше тъмно, през прозореца се виждаха само очертанията на боровете отсреща. Отворих прозореца и от там ме лъхна студен въздух... Бррр. Затворих … Нататък Забавѝ ме!
Етикет: slow living
Пламъчета
Много див вятър. Хванах към дъбовата гора, да чуваш веещата се шума по дърветата само по себе си води самотност. Крача из шубраците и търся козя пътечка да ме поведе в някаква посока…Виждам минзухар до крака си и веднага го хващам на къс пас.. По едно време се обръщам цяла поляна с минзухари, като малки … Нататък Пламъчета
Ден 4
В деня, когато започнеш житния, си имаш едно намерение и то си те води до края… Сякаш като обещание, че ако го завършиш Великите отгоре ще развържат голямата пухкава кесия и ще ти дадат златна звезда за награда. Нa 8-ми започнах режима тая година. Същия ден някъде по обяд на вратата дойде пощальонка и ми … Нататък Ден 4
Дай светлина на духа си
След една злощастна вечеря изпълнена с кюфтета, около два дена ни боляха коремите, изпих една шепа сигур с активен въглен, барем да дойде чревната флора на мястото си.И от там хич и храна не ми се услажда… Вчера цъкам аз приложението и хоп… Утре започвал… Хвръкнах до био магазина на новата поща, рафтовете празни.. 👀 … Нататък Дай светлина на духа си
Отварям очи
Сякаш сутрин от почти всяка врата по етажите в кооперация ни се носят различни аромати...Бялата леля от втория етаж е в тамянови ухания, съседа адвокат и той пали своите клечки.. Наскоро се върна от Тайланд.. Вчера го засичам на вратата:Мислих, че няма да те има дълго време..! Там като отидат хората забравят да се връщат, … Нататък Отварям очи
Аз съм Монк на емоциите
Често определям деня си по първата приказка, която разменям с друг човек, различен от домашните, с които обитавам един дом... Следя за първите лица, които ще видя, за първите думи които ще чуя и така в края на деня достигам до дълбоките дебри на аналитичната си мисъл, която отсича за радост или не какъв е … Нататък Аз съм Монк на емоциите
Сертифицирай трудно
Мисля си, мисля си надълбоко в мойта плитка главица, съвсем на сериозно кога точно ще ми се случи, да закупя около 50 овце и малко кравички за разкош, па да се подъбя на село. Мама и татко ще са по зеленчуците, че те и без това са се ошетали вече на тая тема, татко ферментира … Нататък Сертифицирай трудно
В петолинието на Есента.
Вървя към магазина по баира. Минавам покрай оградата на леля Милка, вихри се с метлата и пак строява котките в двора,докато простира. Поздравявам я... След ъгъла нагоре има къща с няколко смокинови дръвчета, надвесващи се над каменните зидове, от далече виждам узрелите смокини, откъсвам една, отхапвам, сладка е... Викам си, те това е в 7 … Нататък В петолинието на Есента.
Занаяти
Събота. Свършваме работа и двама с Ричо се оправяме към село. Мама, татко и дребосъците са там. Избираме да пътуваме през Руен, че по магистралата е МЕЕЕГА скучно. А сега през пролетта е Чудо. Такава природа като картичка е, възвишения от начупения релеф, долу в ниското обработвани земи, лозя-красота... И винаги пътуваме по залез.. Всеки … Нататък Занаяти
Бягство към гората
Представете си за секунда място, на което се чувствате щастливи: Може би, сте заобиколени от разбиващи се вълни, топъл пясък или чувате река, която тихо бълбука на заден план. Цари спокойствие... тишина и мир. Обикновено човек се чувства, така когато е сред природата, далеч от светофари, задръствания, клаксони, телефони...цялата градска дандания на ежедневието. Нямате ли … Нататък Бягство към гората