в кадър съм те хванала там ще стоиш

очите  ти не съм превързала за да не заспиш

ръцете ти увила съм със обрачи железни 

дори да се опъваш туй е безполезно

искам 

искам да ти пробвам аз крилата 

с тях високо да летя 

да прескачам стъпалата 

за да бъда на върха 

искам и аз да съм единствена 

кралица в храм на изобилие 

там да бъда независима

да съществувам без усилие

тихо е 

заспа ли 

така е тъжно без редица думи 

уж те пазих много 

а сега 

гледам в шепата си 

от тебе ни следа

какво ти стана 

защо си грозна 

блясъка ти няма го 

туй е тревожно

и крилете са ти други 

къде са им перата 

моите мисли ли те умъртвиха 

или самотата