Забравих си блога … не че нещо,но задачи… вчера гледах един филм Julie & Julia …. там една от героините реши да направи свой блог, в който да преработи изцяло рецептите на другата героиня живяла в друго време и в друга страна, ставаше в 5.30 сутринта, за да публикува всеки ден в продължение на една година, какво се случва около нея ..Ясно става, че тази която е готвила така вкусно е живяла в  Европа и не къде да е а във Франция , а другата е в Щатите…. както и да е .. и двете ми напомниха за моето занимание , което съм забравила и тъй като тук пиша повечето паметни събития и чувства , няма как да не го отбележа сега , защото може би по-късно вече ще съм забравила, а и емоцията се губи…

И така …. минаха цели две седмици от както дишаме българският въздух , ядем българска храна и виждам български очи….Сбогувахме се със старата Италия навръх лятото , казахме довиждане на зелените хълмове, на пръскачките в полето, на спокойното море и пустите плажове, казахме довиждане на велосипедният начин на живот – така удобен иначе , търся си го и тук, но явно цяла България е разположена в планината: трудно проходими участъци, граничещи с offroad ситуации – На Вашето внимание дами и господа, само джипове и планински бегачи от по 100 кг – тази гръмка тежест удвоява усилията, а това от своя страна и резултатите:   силно потоотделяне и маса……ама маса да видиш.

В Бургас този арт град, всички младежи  са се отдали на пластичните изкуства и в частност „скулптура“. Ваят ли, ваят телата си, та човек да се зачуди с човешко същество ли се сблъсква на стълбите или с полубог. Всъщност в Бургас понятие като ПОЛУ не съществува, тук всички са богове и пият сок от арония там, в рая на желязото .
..Строга визия на изваяните : божествени шорти с божествен напукан табан ( б.а. божествените не употребяват дрехи и обувки ) и така всъщност Бургас сам по себе си прилича на Олимп – тук всички са безсмъртни ……

Старата Италия ще ми липсва със всичко, и винаги заради пазарите си ,  заради колелата, заради бабите, които винаги много знаят, заради цветята си, заради реката и морето до вкъщи, заради белите платна на лодките в неделя , заради евтиното вино и още по-евтината бира, заради магазините с подредените си витрини, заради кафето с кроасан рано сутрин, заради „Gratta e vinci“ , заради курса ми по италиански с най-хубавите ученици и най-добрия учител Алфонсо , заради синьото си небе и лепкавият въздух, заради арката и площадите , заради стилните хора, ще ми липсва така както докато бях в Италия си мислих за България , заради алеите в Бургас и спокойствието по което вървиш по тях, заради хубавите вечери с приятелите с които сте се къпали в морето след много бяло вино на „Рубаят“, заради много различни разкази, заради детството, заради доматите на баба, заради това че като застана пред входната си врата отварям моят дом в който тупти сърце ….

Наскоро гледахме научно популярен филм за водата  „The secret of water“,  в който имаше следната случка…… един странник се лутал дълги години по земята и най-накрая се озовал в земите на южна Италия, жаден, навел се над поток и пил от водата му и след това всичко му се избистрило …спомени от това как като малък живял по тези земи …..изводите бяха че водата има памет …..и тъй като човешкото тяло е изградено 90% от вода, тя помни  къде си бил и какво си правил :))))
И така нашата вътрешна вода пак ни доведе от Адриатическо до Черно море ……