Prato dei Caprioli

Та ..говорих за Римини ..определен като свръх туристическа дестинация…но всеки път като отиваме там, откриваме още и още и още места, които нямат ама нищо общо с милионите посетители разтлали се по плажовете….

Някакъв ден от седмицата е …не знам, не ги броя, не ги следя, за да не си припомням, че все някога,  трябва обратно да се качим на самолета и да се приберем…
Сутрин е…Вивата и аз отдавна сме станали, аз съм изпила две кафета, тя със сигурност половин литър мляко  и нетърпеливо подскача да излизаме навън…
Денят днес е прекрасен , слънчев ..тих..Качвам я на количката,за да бъдем по-бързоходни и да пообиколим, колкото може повече места, докато другите се туткат и се наместят сутрешно.
Стои , кротка и гледа с интерес..харесва й тук ..зная, много! …
Стели се едно спокойствие..и толерантност във въздуха, която в България липсва..На Чърчил също много му харесваше..парка, кучетата – добри и свободата да бягат без каишки и да си играят, без собствениците им да се притесняват от това, че  ще се самоунищожат, в доказване на кой е по-голям …тука няма такива работи…питбули с играят като бебета с другите кучета..ВЕСЕЛИ СА – това е, няма агресия, няма перчене…тези неща са далеч..
Обичам реката, и минаваме покрай нея..по отъпканите пътечки с папури…естествено, по европейски, в реката плуват много патенца, без да се страхуват, че до довечера ще бъдат вечеря на някой ..минаваме по дървеният мост …шум на падаша вода от каскадата, действа успокояващо…Сещам се как преди често стоях на моста да слушам водата , да гледам рибарите действа успокояващо…Влизаме в парка и тук спомени, липсваше ми Чърчил сега да е отдясно и да ходи напред назад …както и друг път съм казвала той е „доста добре “ пространствено ориентиран..до толкова, че докато бягаше из тревите да играе с другите кучета, често падаше в канавката…. разбира се заливах се от смях, както и останалите хора наоколо..всъщност, това е чара на тяхната порoда, смешно-нелепи са!
  Докато пешеходстваме из парка другите вече са се оправили, телефонен звън: – „Идваме да ви вземем къде сте? „
Взимат ни и потегляме навътре… към планината и там с всеки завой става все по-зелено , все по -високо..гледката няма нищо общо с морето …има реки, хълмчета с останки от замъчета и крепостни стени ..тууучни пасища…
Отправили сме се към Фестата на хляба в Maiolo… След няколко грешни GPS  ориентира, се озоваваме в Maiolo на малкото площадче, представяйки си, че  ще ядем селски хляб с хрупкава коричка, някакви мега вкусни храни и всичко това на 590 м надморска височина….Знаете как му се прияжда на човек,когато е на чист въздух…Уви…празника е свършил, продали са си хляба, кръчма няма и следва няколко минутно мълчание..гладни сме…
Отправя ме се към един стар колега на Ричо … Davide, който има прекрасно място тук…
Преди време, той и жена му си купуват разрушена къща  в селото ( което е пък със завидно население от близо 1000 човека) и я реставрират напълно, към къщата върви и 10 дка двор… кръщават я  „Prato dei Caprioli“ в превод  „Полето на елените“ ..Рано сутрин и късно вечер от гората минавали елени и сърнички през двора им, когато отивали и се връщали от паша…
Когато пристигаме на малкото паркингче посипано с бели камъчета, отваряме вратата на колата и ни посреща една дебела, дългокосместа котка, след нея още една и още една и още една …станаха 5 …бяха малките пухкави стражи на семейството …Вивинда изпадна в умиление и започна да ги гони и крещи  на нейния си език: „Таде си котка?“ 
Davide, жена му и двете им деца живеят като във филма “ Къща в прерията „…  Давиде – висок мъж със брада и дълги карирани панталони( между другото се оглеждах любопитно, искаше ми се да видя и брадва в едната му ръка..изглеждаше ми  все едно сме му прекъснали цепенето на дърва..знаете в планината камината е пръв приятел на човека  ), ни кани да разгледаме къщичката от вътре … Превърнали са я в Bed & breakfast и се радват на гости от различни места. Винаги е мега вдъхновяващо да видиш къща от този род отблизо и отвътре..питаме го дали могат да ни направят обяд – като може би, на всички ни се искаше и се точехме да хапнем соооочни  Папардели с рагу от глиганско, да изпием една бутилка вино на тая голяма дървена маса и после по живо по здраво да си тръгнем…
 УВИ…  те са само bed & breakfast  и не могат да приготвят нищо, освен закуска …
….С това изречение сякаш огладняхме още повече…

/част 2/

https://www.facebook.com/plugins/like.php?href=https%3A%2F%2Forlifly.blogspot.bg%2F2017%2F11%2Fprato-dei-caprioli.html&width=450&layout=standard&action=like&size=small&show_faces=true&share=true&height=80&appId=59756720681

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s