КОЛЕЛОТО – начин на живот

Любовта ми към колелото я нося от малка..тогава имах „Дружок“ – зелен на цвят , бях много горда с това, че гумите му не могат да се спукат и дразних всички останали хлапета с колела, като минавах през натрошени стъкла без поражения, техните бяха постоянно на вулканизатор за лепенки. Карах неспирно, но пораснах и къде тинейджърство, къде други дяволии го забравих.

Докато не се пренесохме да живеем в Римини. Там просто нямаше начин да не се кача отново. И как да не ти направи впечатление, като голяма част от хората се придвижват основно с това..има повече велосипедисти, отколкото пешеходци . И няма значение дали са с костюми, с рокли или токчета, никой не слага колелото в графа – „в свободното време с анцуга, ако обичате!“ А велосипедите им, красиви, красиви, дали няма да са украсени с цветя по кошниците дали пък седалките им няма да са много ретро с шампована кожа, дисагите им естествено кафяви с документи в тях, или пък цели щайгички с рошави марулки и куп други покупки…. Наистина на колела съм се нагледала, сякаш хората се надпреварваха, кой да има по-барнато, за да може минувачи да се обръщат след него или да се снимат.. в тази надпревара помежду им резултата е, че има много велосипеди, на които да се радваш…като със всичко там.. ..в такива състезания по-между си са: пред кой да е по-чисто, кой да има най-много или най-цъфнали цветя по балконите, кой да има най-добре поддържана градина с идеално окосена трева и оформени кипариси…..
Пoмолих сестра ми да изтупа праха от нейното, да му напомпи гумите, за да го възродя по пътищата. Бях на седмото небе! Обожавах да ходя с него на училище и да минавам през стария център, където от паветата му дрънчаха и кошници и звънци и всички гайки и болтове. Връщах се, връзвах го в паркинга за колела в кооперацията, която живеехме- едно пространство, което много ценях и много ми липсва тук в Бургас – например… Една сутрин не го намерих повече, видите ли и в Европата се крадяло…Сестра ми много страда, а аз дваж!
Същата тази „колело – страст „, пренесох със себе си обратно, когато се върнахме в Бургас. Обърнах сто сайта, за велосипеди, търсейки “ градско колело“ и навсякъде само бегачи , докато един ден не отворих брошура на голям хипермаркет и не го видях там. Моя юнак, тъй стоеше и ме чакаше. Купих го, естествено претърпя някоя друга реформация,защото бг дизайна ме грабна само до….рамката и ретро фара. Смених му гумите- 28„ бежови, дръжките кафяви като седалката , купих му плетена кошница…
Колелото ми е начин на живот..не съм с него само в хубаво време, в събота сутрин, в морската. Карам го през всичките сезони, с изключение на моментите, когато силно вали дъжд или пък е затрупано от сняг – знаете, СНЕГЪТ е голямото зло на всяка Община, той никога не се очаква през зимата и винаги я изненадва!
Неотменна част е от ежедневието ми е, с него ходя да пазарувам, на работа ( чувала съм приказки от рода на : „Луда ли си…караш през Декември?“ , „Днес ме подмина на светофара, пристигна преди мен, браво ,възхищавам ти се, искам и аз така“!) , той е моето превозно средство, и го карах до 7 мия месец на бремеността си. След като се роди Виан,изчаках докато стане достатъчно голяма (на 2г) и взех седалка и каска с динозаври, сега я возя от детската градина до вкъщи(разстояние 4 км),тя умира от кеф и пее, с все гърло се дере, докато се прибираме към вкъщи.
Без да си поставям за цел да минавам чутовни дистанции, с ежедневните си задължения изминавам по 20 км на ден.
По-често започнах да чувам: „Абе, ти да не си на някаква диета, много си отслабнала?!“
Хубавото е, че диети не пазя..просто не мога. Не си прeдставям как ще се сприятеля с два кантара, един в кухнята, с който да отмервам по 20 гр сирене, 30 гр сухар, вода,чай или там всякакви дребни неща за ядене и после ще отида, с прибелен поглед, да се поздравя с другия, който ще ми казва колко ХИЧ не съм свалила, пък съм умряла от глад през последните 5 седмици.
“ BASTA AMORE! “ този ежедневен тормоз не е за мен и до ден днешен предпочитам да изкача връх, отколкото да съм в най-новата диета, тъжна до припадък, в името на няколко килограма надолу.
И тъй оказва се, че любовта ми с колелото е споделена..аз му давам ежедневно движение и вятър в спиците, то ми дава:
– стегнат прасец
– стегнат квадрицепс
– стегнат заден бедрен мускул
– стегнати коремни мускули
Хиляди изследвания на хора редовно каращи колело потвъждават :
– че се намаля стреса
– белите дробовете работят по-добре
– намаля се рискът от сърдечен удар
– повишава се конценрацията
– укрепва се имунната система
––-
– докато караш,гориш калории
Бургас е град, донякъде подходящ за веловипедисти….
ново изградените алеи изобщо, не са погледнати от страна на редовно каращите колело…но могат да ти осигурят известен комфорт, от страна на това, да се движиш по гладка настилка , а не по изкъртени тротоари.
Питат ме : „Не те ли е страх?“
Честно ли? Страх ме е повече да карам кола,затова и се качих на колелото..
Освен това,съм по- подвижна в града с него и си спестявам всичките главоболия от чакане по светофари, 1-ва , 2-ра пък пак светнало червено, пък търси паркомясто,навсякъде сини или зелени зони,дупки и всички пътни екстри..да не говорим, че пари за гориво със скапано качество не давам. Не давам пари за ремонт на всичко де що е потрошено по колата ми заради родните пътища !
Що се отнася дали псувам, когато ми отнемат предимство ….псувам ги от сърце,ако можех на сръбски и на сръбски щях да ги псувам !
Шофьорите на коли, трябва да се научат да бъдат толерантни към всички на пътя..независимо дали са колоездачи, дали са с мотори, дали са пешеходци..майки с деца, защото имат колички …… към последните шофьорите, таят видна омраза..иде им да изселят клетите майки на друга планета, в друга Вселена и там далеч, далече, да се оплакват на когото си искат ,че вървят по пътя, а не по тротоарите щото са разбити.
Никаква толерантност и никаква култура,
просто защото велосипедистите са малко, когато станат повече,тогава ще се им се обръща повече внимание и “ големите “ по пътя ще съобразяват с тях.
източник: Pinterest
Мечтая за орди от велосипедисти, за по-тих град, за по-чист въздух!
Всичко това може да ни даде велосипеда.
КАРАЙТЕ ГО!

https://www.facebook.com/plugins/like.php?href=https%3A%2F%2Fmarrakaas.blogspot.bg%2F2018%2F04%2Fblog-post.html%23more&width=450&layout=standard&action=like&size=small&show_faces=true&share=true&height=80&appId=59756720681

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s