Сутринта, мятаме се с Вивата на колелото и отпрашваме към детската градина, бързаме да хванем гимнастиката, но пак сме я изпуснали…Вивата: ЕЕЕЕ ,МАМООООО! … Аз се чудя на глас вече: Колко секунди трае тази гимнастика????? Плуването го разбрахме, че е веднъж на високосна година….! Даваме си по една целувка и всеки в ежедневието си…. Ако питаш Виан “ ОЩЕ ЕДИН ТЪП ДЕН В ДЕТСКАТА ГРАДИНА!!!!! Аз малко с ококорени очи: Ама как така, ТЪП бе, Виве…мислейки си, че на нейната възраст, дори е знаех значението на тази дума ….нали….появи се някъде към 12 г… Хлипаше, че не получила „въздушна значка“, а и тя е отговорила на въпросите на госпожата..Не знам какви са тея въздушни значки, не знаех как да я успокоя, освен да й кажа че другият път ще се справи по-добре, ако внимава и може би, госпожите не са изработили достатъчно значки ( въпреки, че са въздушни) защото цял месец отсъстваше от детската градина и не знаели, че ще я има ….

АМА, КАК ТАКА БЕ, МАМО НЕ ЗНАЯТ, ЧЕ МЕ ИМА, НАЛИ МЕ ВИЖДАТ, ЗАБЕЛЯЗВАТ ЛИ МЕ ?!! И пак захлюпва главата да плаче….

Изобщо, това с оценяването още от детската градини с някакви птички,пчелички и тем подобни въздушни глупости, не го разбирам…Да не говорим за болни майчета и бащи , които от тази им възраст ги бухат по олимпиади и 225 кръжока, по математика, английски и какво ли още не, за да плеснат с гордост ръце и да кажат ..“Имаме си такъв умник/умница!“..

Някак съм привърженик на японският модел на възпитание, в който първо учат децата на уважение към всичко що ги заобикаля, ред, чистота и дисциплина… И всъщност, не е ли това, което е най-важно да притежава като качества всеки човек… оценките и без това ще получава цял живот. Колко знаеш , колко можеш, как изглеждаш, кое ти е семейството, биващи ли са , небиващи ли са ? Цял живот, хората рисуват образ, по чуто и видяно…

Последните въпроси на Виан са: Мамо, ако изляза така, децата ще ми се смеят ли ? “ Поглеждам я и я питам: Сещаш се за песничката си нали? Една песничка от нейно детско Гъмбъл и Гарвин, в която със супер фалшиво пеене, от което хич не им пука казват “ Всеки има своя стиииииииииииииил! И аз това й казвам …“Изобщо мнението на хората не е от значение ..ако ти се харесваш действай, ако ти харесват рисунките , които правиш…не се притеснявай какво ще кажат другите…!

Нито една революция, където и в каквото и да е, няма да се случи, ако поне един човек не вярва в нея …и най-вече самият човек в себе си…. Нямаше да го има нито Дисни, нито Пикасо, Дали, Айнщайн, Стийв Джобс, велики дизайнери, инженери, учители, архитекти,лекари, музиканти,спортисти и т.н….изобщо, хора сложени под въпрос, защото са иноватори…. защото всеки има своя стил и дължим прогреса си като човечество, именно на такива като тях…на еднаквите – не…Много често и на читанките не.

В университета имах един много як ,тогава доц. Дуранкев..който тогава беше на около 50 г, вратовръзките му винаги бяха много весели, тази която си спомням най-добре беше с Мики Маус… всичките му лекции по маркетинг бяха жестоки, чаках ги,беше много усмихнат, широоок усмивка с хубави бели зъби… ( на такива като на Благо Джизъса да ги виждаш от последния ред де…тоз и в тъмното да се усмихне може да освети пътека в гората) докато преподаваше те караше да го слушаш и да не отлепяш очи от него . Понеже беше специализирал в Щатите, носеше тази вълна на лекота, разказваше ни как спечелил вечеря с Мадона , бил толкова радостен и така се вълнувал от тази си среща, нагласил се, подкосили са му се краката,пресъхнала му устата , най-накрая като отишъл разбрал,че вечерята е с още много други хора, които също печеливши от някаква игра, в която са играли …караше ни да се смеем, не да бъдем сухари, да бъдем свежари, да бъдем иноватори: “ Учете колеги, но не бъдете читанки, аз не обичам отличниците, не обичам да пиша шестици… Винаги по-интересни са ми били хората с четворките..!“ ….

Човек все ще има пример от живота си,в който някой свети с по-различна светлина … А аз обичам различните светлини , обичам да си ги колекционирам, да се заобграждам с всички тези нюанси и да се храня с тях…

Днес сутринта пресичам пешеходната,бутам си колелото и се разминавам с две лели в светлосини престилки, не ги знам от стоматологията ли бяха от РЗИ-то ли, все тая …. Двете втренчени в мен и едната казва на другата: Видя ли го туй колко е модерно?! …. Нищо модерно, драги зрители , къси бели дънкови панталони , розова блуза кърпа на главата и рошави зелени чехли….. За някои хора цял живот ще остана в спомените им като ТУЙ…свикнала съм …още от преди , когато обаче бях доста дръзка 😀 , всяка седмица с различен цвят на косата…с много различни дължини, облеклото беше в контра с което хората са свикнали да виждат по-принцип.. често и сама си шиех разни работи, .гледали са, ме обсъждали са ме , смеели са ми се , ококорвали са си очите , обръщали са си главите,спирали са си колите, няма да забравя бащата на една приятелка когато й се обаждах по телефона и й се провикна : Онова лудото те търси, ела да се обадиш! ….но….за мен това никога не е било от значение… 😀

Сега ми се случва да се срещам с хора, с които да речем сме били в едно училище и ми казват: О….даааа спомням си те, много добре те знам, ти си Гергана нали?

Казах ви за различната светлина….

Аз моята ще си я нося надявам се, до преклонна възраст, до която ще си нося уменията…. всичките…мога да пиша, да рисувам, да създавам музика, да пея, да спортувам ..и всичко това правя добре…… като за четворка…не като за шестица …но ги мога нали?

Изворът на вечната и дълбока мъдрост, баба ви Гергана 70 г.

Целувки и прегръдки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s