Notes to myself 2

Средата на Септември, къси лъчи,  морето е равно, като плоча, по която да тръгнеш навътре
Иде ми за затворя очи, да се разперя и да взема последния лъч и ако може да ме прониже толкова дълбоко, че топлото му да заключа под кожата си и да го нося там през цялата зима, а то да се разхожда из вените ми  като течно злато и в мен да те тече не кръв, а Слънце…


>>> ––––––––––- >


Babе, I wanna drink you in like oxygen, like oxygen
Baby, I’m a house on fire
And I want to keep burning

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s