Нарисувай ми спомен

За протокола.. 14 януари две и двайста, пардон две двайсе и втора. От като сме в този постоянен транс от локдауни и червени карти по телевизията съм попаднала в бездната на времето. Някакъв огромен джоб във Вселената. Часовника тиктака, стрелките се въртят, но аз не се движа в картината.

Навън се стели GRANDE MRAZ ..! ДНЕС денят е малко по-романтичен от предните два. Пече слънце и ти вдъхва някаква искра самочувствие и себеусещане, че не ставаш на подметка в момента, в който излезеш навън и те шибнат ветровете. Оня ден викам ще оставя колелото да почива, валеше сняг тип стиропор, така и дрънчеше, все едно някой отвъд небесата си тръскаше пърхота връз земляните… Искаше му се на сезона да покаже, че ще го има под някаква форма, срамежливо- снежна. Та.. излязох сутринта, викам си трябва да видя морето в този ден, мислих си, че ще има бесни вълни… Бесни бяха, но не чак толкоз, колкото си представях… Ветропоказателя с гларуса показваше „любимата“ ми посока на вятър… украинската… Умрях от студ само, докато гледах накъде му сочи стрелката.

По обед все си цъкам 24 kitchen. С тях пътешествам виртуално. Сипах си червено винце, в чашката цопнаха две парченца ябълка, намазах си една триъгълна филийка с крема сирене, метнах някое друго резанче херинга отгоре и казах наздраве на Рик Стейн. Е.. Днес се разминава кухнята ни брачед! -казах му. Той е в Мексико и яде тортили, но пък се пренесох с него на топло и слънчево… Еееех Рико, колко ти е хубаво на тебе…! Всеки път си мисля, нищо че все се оплаква, че в еди коя си страна му свили ленд крузера по време на снимки… И се замислих.. За топлото, за онова южно топло, на което синьото му е определящият цвят…Сякаш се ширва един простор, в който няма граници и ти живееш, блажен бохемски живот, насред топъл пясък и малки мидички, които е изхвърлил морето. И там времето е спряло, но по хубавия начин… И ходя боса и Вивата и тя.. И Ричо все пита:Джинке, не ти ли боцка земята…? Не, Ричо толкова ми е ръбеста и удобна… И топло е, направо е мазна, тексаска жега…Но се утоляваш под сянката на смокините, я сок сок от бъз, я с джин тоник…!

И цъкнах Nicola Conte bossa NOVA session

И нарисувах спомените си…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s