И тъй... натоварваме се една сурия хора-малък батальон, поема към края на света..или поне към края на България, на метри от Турската граница. Озоваваме се на едно, крайно тихо място. Много призрачно и монотонно. Докато пътуваме,  Вивинда отнесе плувката и заспа на задната седалка.  Валеше дъжд, а това за всички, освен за шофьора, е равно … Нататък Дестинация – ЧИСТ ВЪЗДУХ