Сестра ми – Роската и Матео, кацнаха предпоследната седмица на Февруари.
Всяка година си идва по това време. И всяка година пита : Како ми… какво ще правим, докато съм в България? Изборът за мега разлечения в този, така очарователен месец са -“ Безброй“!!!
..Една година, докато се бяха върнали, имаха „благоразуемието“ да наситят сетивата си като отскачат до български ски курорт, отсядайки в хотел, иначе богат на звезди в Пампорово – после дълго време се чудиха защо ПО ДЯВОЛИТЕ си го причиниха.
Тази година след дълъг обход във виртуалните пространства, пръстчето й се спря в Жеравна.
И макар да е на близо стотина км от Бургас- никога не бях ходила там – сега е време за леко изчервяване и да изпитам не малка доза срам.
След няколко италиански песни и малко Jamiroquai, вече бяхме в Жеравна..изживяхме контраст в метеорологично отношение … Бургас беше почетен гост на ветрове и дъждове, а малката Жеравна се беше завила с бяла пеленка и кротичко си спеше, мързелив и протяжен, съботен сън…от далеч се виждат пушещите коминчета на къщичките.
Слизайки от колата първото,което направих е да затворя очи и да поема ОГРОМНА доза планински въздух ,завършвайки го с мощно издишане, придружено с блажения звук -АААААА!
„Хора, на земя с чист въздух сме!!!“…Няма ги светофарите, клаксоните, няма ги градските хора, които уж са много забързани и забравят комуникацията помежду си!…
Не говоря за поздравяване на всяко кръстовище, докато стоиш и чакаш да светне зелено, разбира се ..но поне едно: „Здрасти!“ от съседите, би ни се отразило ведро, някак си…
За разлика от този тук , тук хората се поздравяват на всяка пътечка, на всяко завойче, всеки мунувач-малък или голям ти казва: „Добър ден!“
Йовината къща , в която гостуваме е красива. Много, красива е по това време на годината и си я представям, още по-красива през лятото ..цялата с нацъфтели цветя в широкия двор, прохладен планински въздух и разбира се някоя чаша вино за разкош, докато седиш и се любуваш на цялото спокойствие, което цари наоколо.
Стоварили багажа си ,нямаме търпение да се разходим, след кратки стартови инструкции от страна на домакините, кое къде се намира, тръгнахме надолу по калдаръмите…
Тихо е ! Докато се бях улисала да гледам къщите и улиците, от един двор изкочи едно куче, размаха опашка и заби глава в крака ми, гледайки ме право в очите, с огромното желание да го галя…галих г,о галих го и спрях, заприказвах се, след малко пак усещам, че заби глава в крака ми и пак с този поглед …удивително е 😀 Аз вървях напред, то с мен и във всяка минута, в която спирах, то забиваше глава отново и отново, за да го мачкам. Придружи ни няколко преки и си замина .
След някой друг завой се появи друго куче, погледна ни все едно казваше:
“ Здравейте и добре дошли! Сега аз ще поема вашата разходка, моля последвайте ме!!!“
С гордият си и ръст и ведрост на карачанска овчарка ни
разкриваше малката Жервана .
Скорострелният ни обход, който беше „разточителен“ изтрая 10 мин..но какви десет минути , след всеки ъгъл някой ахкаше и не можеше да се нагледаме на къщите и на малките криви,калдъръмени улици, все едно цялото градче е декор от стар филм и цяло чудо е, че се запазило в този си вид – с табелки по зидове и къщи от 1862 г …например..
Според Ричо едно време всички са били 1,50м високи, съдейки по вратите на къщи им.
След още две завоя по криволичещите улички, някой от дружината рекна “ ОХ, ГЛАДНО МИ Е!“ и сякаш всички това чакахме …една голяма табела, която ни сочеше истината и само истината : „ГОСТОПРИЕМНИЦА“
Влязохме, вътре приглушено се ситнеше хорце,насреща ни, камина с пукащи дръвца и шарени миндерчета, които обещаващо подканваха да се отпуснем , да сложим лакти на масата и да мечтаем за вкусна храна ..естествено, ако в такава кръчмичка не люснеш боб и греяна ракия, би било грях,затова си го спестихме …много ядохме и много пихме, Роската и Матео зажадняли за бг храна и ракия поръчваха като за циганска сватба..след броени часове си тръгнахме , търкаляйки се обратно към къщичката, в която бяхме отседнали…
I
Сутринта бележа с ранно събуждане, няколко стъпки по скърцащото дюшеме с идеята да не събудя никой, за да не стават жертва на не дотам извънредното ми кукуване в 6…
Навън всичко е бяло, докато седя край прозоеца, да се дивя на тишината и гледката, Виан се събуди с гръмкото : „МАММОООООООО!“ ,след което изхвърча от леглото си и събуди всички подред, от съседното легло, до съседните стаи.
Слязохме долу, да закусваме по естествен за човека начин по тези места , мекички със сиренце и конфитюр..
След като бяхме изпили по две кафета, рекнахме да отидем до ШЕКЕРДЖИЙНИЦАТА за трето.
Настанихме се до огромна камина с пращящи дърва в очакване тя да ни сгрее от студа, който взехме и пренесохме със себе си в краткото разстояние от 100м.
Уви, камината не топлеше, сякаш само светеше 😀 и затова на бърза ръка се запознахме с историята на къщата, още по-набързо си изпихме кафето на пясък, което ни направиха, успяхме и да си гледаме, плътна утайка имаше, мнооого линии и фигури излязоха ….все хубави работи си предрекохме, взехме си последните захарно петле и пестил от витрината и си тръгнахме по живо по здраво..
Някога Жеравна е била притегателен център за култура и занаяти. Днес те е най-големия архитектурно-културен резерват на България,.. има много, музеи които представляват голям интерес за гостите на малкото градче:къщата на Йордан Йовков,тази на Руси Чорбаджи, училището за тъкане на килими, лятото пък големият фолклорен фестивал..
Поради едната вечер престой и непълния ден, не успяхме да си вземем всичко от Жеравна, затова врата към нея още не е затворена и пак ще се върнем ..за да се потопим в летните й цветове и омая.
marrakaas.com 