Mина една седмица…. И все още нощем, докато ставам за поредното си ровене нещо из кухнята или да хвърля по едно око на бръмбарите дали са завити ..дали Максим си е изобщо в леглото или спи нейде из стаята ..Та след като съм ударила мини караулка и се озова в хола да пия вода, първата ми работа като по навик е да видя дали Чърчил пак не се е качил тайно на дивана ..и тъй като възглавницата е черна в просъница й говоря на нея..после ми става тъпо като се усетя. Връщам се в леглото , цъкам дисплея на телефона и галя носа на Чърчил, целувам го и му пожелавам лека нощ….

Сутрините са също толкова странни , влизам да за да си правя кафе и с отработени движения отивам да отворя прозореца, за да проветря и мимоходом хвърлям един поглед да кажа „Добро утро, Чучуне!“, а той, понеже е зима и обича да си мръхтути, в отговор само да ми помаха с опашчица и после пак да отнесе плувката… Но кошчето е празно и това нещо на дивана е възглавницата …

Плача … в момента …

Както и цялата изминала седмица , къде тайно , къде явно ….И един познат в момент на преглътнати сълзи ме вижда и ме пита : “ Ти пак ли си яхнала метлата?“ Мхм.. – казах

Яхнахме метлата на юг… Зимата там също е красиво, диво . Морето е толкова себе си и е дивяло и е спокойно, плажовете са покрити с тонове дървета, въргаляни от водата…

Обожавам тези моменти ..слънцето -следобедно зимно , шума на вълнитете и множеството стъпки в пясъка…Четирима сме , вървим на посоки , всеки потънал в своя си свят, изключваме се .. обаче аз пак получавам включване..Чърчил е с мен … точно както, когато бях дете и си представях че имам невидимо куче, с което се разхождам, докато траят детските ми походи на дигата в Козлодуй ( Освен куче имах и невидим кон, с който си представях че успявам да бягам по-бързо…а аз много бягах, ама много..Днес Виан си има някакви въображаеми невестулки, които вика като излезе на терасата и надува някакво дървено кавалче 😀 )

Тихо е …стигаме края на плажа …реката се влива в морето…има много птици ..два лебеда плуват спокойно. Четиримата се събираме отново , мълчим , стоим още няколко минути и решаваме да вървим наобратно