С Жана се запозахме още лятото , покрай LA PORCHETTA..Отскачаше с прожинираща стъпка , все едно се прехвърляше от облак на облак. Първото впечатление, когато я видях си казах : “ Боже, какви големи очи има това момиче!“ А аз много обичам хора с големи очи … с едни такива широко отворени, правят хората да изглежда много живи и любопитни…Много усмихната, взимаше Мортадела и докато я режа отхвъчаше отсреща за слънчеви домати. От среща на среща, покрай Мортаделата, разбирам че работи в сферата на фризьорството и са на път да отворят салон съвем наблизо. Поздравих я ! Разговорихме се за фризьорите …(нали знаете аз съм компетентна на всяка тема ..ахаххаха…) Посмях се на мой гръб, колко ужасна ми е косата …( Жана отбеляза, че досега не ме е виждала с пусната коса..понеже цяло лято я сплитам в плитки и пандели в стил Фрида ) …как за толкова години, сред толкова фризьорски салони, трябваше да си намеря някой, който да ми лепне и да искам…. и да искам…и да искам … всеки път да ходя при него, така кaкто другите хора ходят ОТ ГОДИНИ при един и същи, не да скачат като бълха от един, на втори, на трети като мен…Защото косата ми е сложна , голяма..иии… Всички фризьори след като я пусна казват “ ЕХААААА, ама че коса …и почват да я мачкат и да ме гледат в огледалото и да се взират в нея, сякаш искат да преброят всеки косъм де що никне! В момента косата ми е до раменете…нали..не говорим, когато беше малко над кръста! Та с боядистването и оформянето на моята гъста косица, срещам огромен проблем …имам една приятелка Ваня- гъстокоса ( Здравей, Ванюш… знам че четеш 🙂 ) с която често се се бъзикаме, ча сме като с уши на кокер шпаниоли с тези коси …

И тъй, един ден Жана мина и остави визитка, явно вече го бяха отворили…Беше на уличката на галериите Фотинов…ммноооого яка улица, особено сега след ремонта цялата в павенца и арт …Ето че, след 3 месеца ми се отвори дупка, в която да отида да укротя себе си -върхово. Да 3 месеца ..не че отдавна нямах нужда от намеса на ножици и боя …много отдавна дори …Но е адски трудно да отделя време, имайки предвид че, всеки път като отида на фризьор и Ричо ми задава въпроса ..“ Джинке, пак ли няма да те има 9 дена 8 часа….?“ Аз вдигам рамене с надежда наистина да са по-малко , защото буквално прекарвам почти един работен ден в салона..който и да е той и накрая вместо да се върна възхитена, съм изморена …цялото това бучене от сешоари и седене от едната кълка на другата е too much ! Сега ще кажете : „Красотата изисква жертви ! “ така е …ама се чувствам красива , добре подстригана и боядисана и си казвам ЙЕЕЕЕЕ ето го , моя фризьор НАЙ-НАКРАЯ страхотен цвят , колко ми е подредена косицата“ …. до момента, в който не си взема душ в къщи и после, всичко е по старо му …косата ми е бухнала все едно някой е хвърлил граната в нея …А аз наистина нямам време да я укротявам и да я суша всеки път по час и половина минимум …и вчера чух най-доброто определение: “ She is wash & Go type „- колко кратко и ясно …

Та както и да е в петък решавам, че в събота е крааааааааааааайно време да направя нещо по въпроса със себе си и отивам при Жана и Тони.. “ Гери ,седни сега и отдели 10 мин само“ Като цяло нямам и 10 мин и съм под напрежение бързам да не закъснея за работа …а там вътре се лее едно изкуство по стените, джаз..Божке на човек му се иска да поживее малко тук . Пуснаха ми косата опънаха едни палитрени католози и започнахме да обсъждаме цветове, стилове…Тони взе някакъв маркер и започна да пише по огледалото номера…Сякащ през главата му минаваха сложни пунктирни линиии как да ме приведе в добър външен вид…: Lady, в момента косата ти прилича така все едно имаш възглавници от двете страни на лицето си … С маска сте… дишате ли с нея и от косата си изобщо? … смее се ( всичко това на английски ,чужденец е !) ? … Жана превежда и слава Богу, че английският ми не е на такова ниво да обясня цветно отвращението от косата си … Аз бързам …отскачам от стола ..Тръгвам, мили хора телефонът ми звъни , ще се чуем по-късно !

На следващият ден към два и нещо вече съм на място , пак мислят стратегии, защото аз съм с нова идея …на мен ми се струва проста работа, за тях не …Ще отнеме време и МНОГО боя …Както и да е спираме се на друг вариант, който мен да ме устройва ценово..защото имам много коса, която ще глътне много боя, което ще отнеме много време …а времето е пари …Те пък искат да си свършат отлично работата и да не правят компромис с нея …обличат ме в пелерина, сядам на пухкавия стол … БОЖЕСТВЕН Е !…Мога да спя тук, съвсем откровено, в този ред на мисли ми предложиха и вино наистина искат да заспя 😀 Бих направила същото и на съседния, който е с невероятен цвят и дизайн, фино е пришито италианското знаме отстрани – каква гордост …Прилича ми на седалка от кубинска ретро кола, Жана ми показва как се разпъва само с едно движение на краката и от седнало преминава към легнало положение …все пак е Barber стол… Ще им пратя Ричо, той много обича такива работи… И той страда от липса на добър Barber в града… Изобщо ние двамата сме като едни многострадални Геновеви в това отношение ….

Тони отива до едно чекмедже и вади несесер с бръсначи… Вади един….в този момент започвам да се вълнувам , като дете пред близалка …само докосва косата ми и тя започва да пада срязана…толкова е, остър без почти никакво усилие реже…споделя, че трябва да е много внимателен с него, иначе всичко може да отиде по дяволите… Не са ме подстригвали с бръснач от години, а аз страшно много харесвам тази техника, края на косата ми става , все едно като на остри кичури и пада по съвсем различен начин, отколкото с филажна ножица …след нея имам чувството, че са ми дърпали и изплюли косата ….Свършва ..поглежда ме и ме пита : „Дишаш ли вече ?“ и се усмихва. Докато Жана ми мие косата и аз съм забола очи в тавана, отбелязвам, че белите стени и черния таван са отсечени безупречно ( малко съм хахо на тази тема с отсичането) , На друго място виждам дървено куфарче, обикновено с такова разполагат художниците, разпънат фотографски статив…Казвам й за отсичането и тя се смее …Тони рисува …занимава се с фотография, въобще е арт личност … Целия салон е негово изпълнение …После ми показва негови картини, които са окачени и са много яки ….Разкава ми всъщност как се озовават в LA PORCHETTA …води ги Георги Андонов... художник , който е виновен и за картините на царете в Rose… Георги и той е една цветна фигура, много жив.. той пък заявява на Тони : „НАЙ-НАКРАЯ ОТКРИХ НАЙ-ЯКАТА МОРТАДЕЛА В ГРАДА !“ и визира La Porchetta…усмихвам се, става ми едно такова…. хубаво…

И пак се лее джаз, лек и съботен, аз съм в пълен релакс, сякаш тялом съм тук, но духом се нося в други галактики. През това време , Жана и Тони говорят разпалено за номера на бои, количества, сякаш се готвят да дадат душа на глинен човек, сместват ги , боядисват ме със скороста на светлината, треперят им ръцете ..ама тези хора наистина бързат…засичат време : We are running out of time!!!!!!! Вярно ли? Минали са има няма 5 мин ..Жана- „Правим сърдечна операция в момента … ставай , бързо към мивката..!“ Усещам обилна пяна веднъж, втори път, трети път……и след това..: Оh, what a sexy color!!!!…Извъртам очи виждам крайчец на косата си …Тони се смее „Can you see it ?“ виждам нещо там…но чудя се наистина ли вече съм боядисана…бях подготвена да вися часове…от светло до тъмно…Да …явно бяхме свършили, защото 🙂 Жана ми масажираше скалпа, а аз чувах ангелски песни 😀 10 минути по-късно бях вече с издухана косица, чувствах се олекнала …сякаш бях махнала моторна каска от главата си… Помолих ги да запомнят какво са ми правили,за да не изпадаме в обяснения следващият път …когато и да е той …обясних ви , че трудно се всписвам в графици…И те ми подадоха картонче, на което да напиша името си … отдолу те попълват всичките схеми …и това го правят с всеки клиент ..CLEVER едно време Ричо ми е разказваше как, когато са ходили при чичо Бохос да се подстригват всиките хлапета от квартала, той е вадил един тефтер, в който записвал всеки клиент как го е подстригвал. Така всеки път получавал една и съща безкомпромисна прическа..

Само да кажа, целият този текст, всичките тези думи …не са целенасочена реклама …Това е впечатлението и емоциите на доволен клиент , който имат в мое лице … И прекараното време с тях , на тяхното място, пълно с цвят, пластики и картини ме зареди от всякъде… меко казано…Сякаш зимата имам нужда повече от всякога от такива вибрации…лятото е лесно ..Както казва Жана… “ Както и да си Twist-неш косата ти отива…!“

Взимаме си ЧАО до следашият път …Беше прекрасен съботен следобед… Благодаря ви Tони и Жана