Мнооого преди да се роди Виан, гледах един филм Шоколад ( с Жулиет Бинош и Джон Деп).. В него Жулиет Бинош беше дама носеща името Виан… имаше малка дъщеричка и двете бяха фантастични номади… През целият си живот странстват по различни места. Този път се установяват във френско селце и отварят малко магазинче за шоколад…В началото жителите му са малко скептични към новопришлите, но после всички ги заобичват, заради магията която носят в себе си.. В един момент двете пак потеглят на път и напускат селцето, така мистериозно, както са се озовали в него…

Този филм и днес мога да гледам с такава охота, както преди.. Много любим, тогава името Виан се закотви в главата ми. „Виан“ от своя страна означава “ някой пълен с живот – жизнен“… Име с латински корени от времето на Романската империя, което се използвало еднакво, както за име на жена Viviana, така и за мъж Vivianus..

Малката Виан взе, че се роди на 7 януари, което по календар е Иванов ден.. До ден днешен хората си мислят, че името й е Иван, но с разбъркани букви.. И всеки любопитства на коя баба или дядо е обрала буквите… Не.. Виан не е кръстена на баба си Живка по модерно му 😂😂😂, нямаме такава баба, нито дядо с такова име..

Човек идва с името си и то го определя много, щем или не щем да вярваме..Още докато Вивавата беше в тумбачето, си я представях каква искам да бъде ..какви да са й очите, косата, представях си я със сочно червени устни, докато бяхме заедно 9 месеца преди да се роди, аз самата се чувствах много весела и с огромен заряд на оптимист…Не знам дали се дължеше на всичките хранителни добавки с които ме бухаха .. 😀 Но се преля и се визуализира в нея на бял свят… Виан е страшно игрива и е вечно усмихната, танцуваща и пееща.. Изобщо жизнена.. Пълна е с изкуство отвсякъде 😂 Почти всеки път, когато се прибере вкъщи от детска градина, хваща нещо върху което да рисува.. Нарежда си творбите на всевъзможни места..

До скоро не можехме да си отворим хладилника без да изпопадат 50 листа на земята.. Много държи всеки да й види рисунките и често ме кара да ги снимам и да ги изпращам на различни хора, наши познати разбира се, защото държи и другите да се прекланят и благоговеят пред таланта й 😂, аз я лъжа че ги изпращам, а тя остава доволна че има И виртуални фенове.

Има си някаква нейна естетика, която е доста комична за нас със Ричо…. и не само.. На село сме и Вивата е намерила някакви парчета платове от баба ми, когато е кроила.. Различни цветове и форми.. Връзва си ги като пола и ми казва: Мамо хайде на разходка! Поглеждам я.. Виве, сложи си поличка маменце!… Не.. не, Мамо ти не разбираш.. Аз съм принцеса..! И тръгваме из село в този вид.. Е.. Нямаше човек, който да се обърне да я гледа, а тя вървеше по таз земя с една походка и високо вирната глава, липсваше й само кадифена перелина и корона 😂.

В последно време си мъкне всякакви дрънкулки в леглото, което е на втория етаж, има си палатка от Икеа, там и прилича на старите карети от уестърнските филми.. Сложила е около 4 възглавници, гердани, малки изрезки на картинки от корнфлейкс, части от пъзели, за да не ги докопа Макси, иначе тя не играе с тях, кутийка от парфюм пълна с фибички, друга кутия пълна със стикита и още 5 различни кой знае с какви неща… И много обича светещи джунджирии, като е шукар поне да е светещ… Наскоро й подарихме лампа еднорог с крушчици, татко й вчера й донесе няколко свещи на батерии.. И двамата, знаехме че ще се озоват в леглото й. И изобщо всичко там горе, прилича на мексикански олтар по време на Dia de Muertos, някакъв детски, добре организиран хаос, в който всичко има своето място и ако случайно нещо не е на мястото си, веднага се забелязва и започва да вдига панаири както само шест годишните могат да вдигнат, липсва й само треперене в лявото око, за да се опише колко е драматично положението !

Вивата говори с много удивителни винаги..Там всичко е драма , драма на висок глас от емоции, които особено тази година бушуват с все сила и често, ама много честно не знае как да ги овладее…Сещам се за Алена, която в почти всеки нейн хороскоп, по BTV споменаваше “ Овладейте емоциите ! “ за всяка зодия.. Сякаш това е много лесно…Понякога с Ричо имаме чувство, че сред нас живее мини тийнеджър, който не толко безшумно блъска врати и изсумтява… Оффффф мамоооо разбрааааах! И ме имитира всеки път когато й се карам… Философства.. След като татко й за трети път й повтаря едно и също нещо, на четвъртия й се кара… А тя отвръща… Вие с мама като ми се карате да ви кажа…. Няма смисъл!

След, което Ричо вдига двете веждички учудено с отговор :Да, права си на никой не му е приятно да му се карат… Хм.. потъва в размишление кога това малко топче, което до вчера къпеше в коритото с вода на 37С всяка Божа вечер, днес разтяга локуми… И разбира се, Вивата има обяснение за всичко сега тя е принцеса (малка е), но когато стане кралица (демек голяма като нас) и тя щяла да ни се кара… Виж ти! 😂😂😂

Вече й прави впечатление, когато по филмите някой се целува и започва да задава въпроси … Мамо вие с татко така ли се целувате 😂 Много обича да рисува любов, по едно време беше изпаднала в период да ривува сватби и правеше арки с орнаменти, гости ехееее… Вълнува се от тези тържества знаете… Тя ги нарича гръмко „БАЛ“. В  коридора виси една снимка от сватбата ни .. От която се впечатлява. Мамо, вие с татко сте били принц и принцеса, нали ? Аз: Да, Виве ! Много сте хубави…. И вчера както седим и вечеряме… Виан ми прошепва : Мамо…аз искам да се оженя за татко ми ! 😂😂😂 Значи тук си имаме класика 😂😂😂  Казах й да изчака още малко да порасне, че сега все още нисичка …Изобщо Вивата иска да се ожени за някой като цяло и да се целуват по бузите! Иска да захвърли малкото момиче и да бъде голямо .. От една година, когато говори за спомените си … всяко изречение започва „…… когато бях на пет или на пет половина ….! ( демек много отдавна и не чак толкова отдавна ) Изпозлва думи като: .. “ ПОТРЕСИРАНА СЪМ! “ Нещо между потресена и депресирана и “ КАШМАР “ – кошмар… Когато наистина е ПОТРЕСИРАНА от нещо😂😂😂

Опитва се да говори като голям човек но ги извърта едни:

Мамо, Искам нова салата! Защо, Виве… Мълчи.. И след малко изстрелва.. Ами, защото тази е много разхвърляна… Тя просто застана пред чинията на някой от масата, който беше ял от салатата си.

Разчистваме обувки и ги слагаме по кутиите за другия сезон, питам Вивата „Стават ли ти тези маратонки още?“… „Не, защото пръстите ми са натрупани отпред!!! (опират й пръстите демек)

На прощапулника си от всичките играчки и джунджурийки подредени в кръг, Вивата хвана банкнота от 50 лв. Тогава не е разбрала какво е това изобщо, но днес дели монетите и банкнотите с нарицателни като кръгчета и квадратчета. И иска смело да си пазарува в магазина. Когато й върнат ресто, тя подскача от радост, идва при мен и казва:“ Мамооооо спИчелиииих! “ Умирам да се смея!

По време на второто затваряне на детските градини: Ричо ходи повече на магазина да работи, аз съм в къщи с двамата.. В петък реших, аз да бъда на работа, той да е с тях вкъщи… Прибирам се за обяд и Вивата казва :Мамо, ти само ходиш да работиш и да печелиш пИрички, сега дай на татко и той да поработи да спечели пИрички, че днес хич си няма😂😂😂😂

По Коледа отидохме на село ..мама и татко са там с двамата от цяла седмица , ние работим в Бургас и отидохме при тях за няколко дни ..Мама приготвя баницата с късмети , предната вечер, когато ядохме питка, на Ричо му се падна парата, Вивата беше многоо впечатлена , сякаш вече осъзнаваше, че това е късмет…но трябва да е задължителен за всеки …Отиде и каза на баба си: Бабо, като направиш баничката , да ми сложиш късметче… Баба й: Виве сега всички ще си теглят късмети и на всеки ще му се падне различен, всеки ще си има, не се притеснявай! Вивата: Да, ама аз искам пИричка!…Както и да е с триста уговорки вече баницата е готова, мама я слага на масата, ще я благослови, ще я върти и Вивата: Бабо, недей да въртиш баницата, ще ми разместиш паричката!… Пак й обясняваме, че на всеки ще му се падне късмет, според КЪСМЕЕЕЕТА! Мама я пита кое парче си избира, за да й сложи ..Вивата мисли, мисли: Еми вдигни баницата, за да видя къде е пИричката де!

Изобщо Виве.. Правиш си твоите малки крачки към големият човек вътре в теб.. А на мен хем ми става хем хубаво, хем мъчно.. че преминаваш към един различен вече небебешки живот… Но си запази своята стихийна лудост, продължавай да рисуваш, продължавай да танцуваш, дори на музиката от рекламите.. И бъди една буйна река, която нито един бряг не може да спре..

ОБИЧАМ ТЕ, МОЕ СИНЕОКО ЧУДО!

Честити 6!