Средата на Септември, къси лъчи,  морето е равно, като плоча, по която да тръгнеш навътре
Иде ми за затворя очи, да се разперя и да взема последния лъч и ако може да ме прониже толкова дълбоко, че топлото му да заключа под кожата си и да го нося там през цялата зима, а то да се разхожда из вените ми  като течно злато и в мен да те тече не кръв, а Слънце…

>>> ––––––––––- >

Babе, I wanna drink you in like oxygen, like oxygen
Baby, I’m a house on fire
And I want to keep burning