Сутрините тези дни слънчеви, нищо че са студени. Остават ми 40 мин, докато отида в магазина и решам да хвана към Солниците.

Не веднъж споделям, че няма по зареждащо от това да гледаш блясъка на морето. Днес планините насреща бяха отрязани наполовина от мъгла, а корабите изглеждаха, че са литнали нейде в небето…

Разминавам се със спортуващите хора, настроението е преповдигнато, някак лъха хъс и желание за живот. Всяка сутрин засичам едни и същи лица:високия чичо с поклащащият се от ходене врат, прилича на голям жираф, няколко дядовци в редичка каращи балканчета, една дръпната рускоговоряща жена и внучето й на разходка, двойка момче и момиче бягащи(той се мисли за Аполон, тя за жена му, вероятно.) .. Пръскат свежест и сексапил от всеки напън на прасеца, в последно време един дядо някъде към 80 годишен каращ ролери.. Една жена с торбичка BILLA, сочеща към слънцето и крещяща: YES, YES… Пак бягащи с големи слушалки на ушите си…Някой рускоговорящ с възгледи на неземно ниво е отрази схема на духа и тялото нагледно, на стената до чешмичката.

Стигам до бариерата близо до мостчето, само до там имам време днес.. Другите продължават към Сарафово.. Завиждам им… Блея си срещу хоризонта, Божичко, каква красота, възхищавам се на глас! Слушам как морето намесва камъните, когато отдръпва вълните си… И тъй сякаш с вакуум осмуква лошото от хората, взима им го и с нова вълна им дава, доброто…

Гледам насреща три патета са се надупили близо до брега, чоплят нещо под водата, напомниха ми за патенцата, които храних на реката в Римини и ми стана мъчно. Мога да остана тук цял ден, заклейвам се и грешно ли е, че в 9.45ч мисля за бутилка вино по залез на пясъка като едно време…

Тръгвам на обратно и хич не искам да бързам, а трябва. Поглеждам си гумите, че обикновено пукам някоя, по никое време там… Дала съм си тласък на пулса, високо напрежение в краката и газ към ежедневието…

Малко по-късно следват сутрешни разговори с Роската. Здравей! цъкам си камерата, тя ослепява… Оу, колко си синя днес… По-късно през деня събирам възклицания :много джиджана! Оу, да не ти се е обадила Патриция Гучи, следва смях, към края на деня двама мъже споделиха бутилка вино и малко сирена на бара отвън. След като ми върнаха чашите ми казаха.. Почти на излизане на вратата(събрали кураж) Ааама много си хубаво бе, моето момиче! Да, ето потвърждава ми се теорията, че човек като се чувства добре отвътре и го излъчва навън и хората го обират със себе си.. А цветовете ми намигат цял ден…

Събрах всички тея почести и викам требе да трепна в нещо и метнах три риби в голямата чиния, която ми взе акъла оня ден от един рафт. Роската каза перфектна ще е за Ризото… Да и аз така я виждам.Ох, Роске ако знаеш оня ден гледах паста с гамбери и крем от пистакио и при паднах…. ОХ, како не ми говори, ако знаеш набарах един в Наполи дет прави страаааашен крем от пистакио….

И се отнесохме в храна…