Тая вечер трябваше да е под флага на морските дарове на нашето кръшно моренце.. Коко наловил Чернокоп, чичо му вадил миди и рапани… викаме, че донесем и талятеле с мастило от сепия и да се овъртим зверски като в морски вълни… И тъй.. Наскоро завърнали се от Франция другари, напълнили дюкме куфарите със сирена, ние донесохме италиански и сформирахме дъсчица, върху която беше битката на световните кулинарни титани… Благодарим от все сърце на Божето, че тая битка между тез две страни продължава, за да могат да се раждат, тъй прекрасни вкусове, а ние като едни отявлени хедонисти да им се радваме с ръце, небце и сърце…

И тъй се разхвърчаха апероли, просекота, джинове приказки и смях, а Коко започна да развърта капачки и да вика духове на виното от целия свят, викнахме ги от Германия, Франция, Нова Зеландия и Южна Африка… Там падна сърцето ми в един Совиньон блан..

След 5 бутилки вино, почнаха едни мечти намазани върху Ню Йоркски джаз. Приказки за изгубени козички в покрайнините на Париж… И Ричо рече.. Джинке ма, станало е 1. 00ч… Тъй го рече, че в очите му се изразиха по две удивителни. Въй! Рекохме вкупом.. Колко е късно…..И хукнахме като Пепеляшка в полунощ да си гоним каляската, за да не се превърнем в тикви..че динамиката на утрешния ден приближаваш с всяка изминала минута… А ние се утешавахме :“ Нищо че е сряда, лято е… Сега му е времето..!“