Къде е останалото време от годината?

Ей го, днес е 29/12/17… преди 4 дена беше Коледа, след още 2  – Нова година…
И после …малко става тъжно…сякаш целият Декември, хората изкуствено се пълнят с хелий и изглеждат хипер радостни, мега добри, щедри, даряващи и въобще една хуманност се лее, една захаросаност , като онези червено-бели бастунчета. И всички са се заели да точат и пекат коледни сладки, фейсбук прелива от  червено вино и пържоли, наблюдава се някаква омайна активност. Изкачат предавания от рода на „Спаси Коледата“, разни фондации за деца,като че ли целият свят съществува за 24 часа и цялото човечество, дружно и с все човешки и нечовешки напъни, лустросва този ден,  облича си новите дрехи, вдига мааааааааазни наздравици, яде до пръсване ..и после почват рекламите с медикаменти за газове, тежест в краката, затруднено дишане и кошмарни нощи, в които се мятате в леглото от липсата на сън. После почва постколедна депресия, която мога да отъждествя като постродилна …напълно !   
 Къде е останалото време от годината?
 То не заслужава ли да бъде весело, не заслужават ли хората, да бъдат един към друг добри..(говорим за нашите си ширини), какво в този месец ги кара да бъдат, за мен лично – Човечни ?Снегът ли ги разнежва ? Не е ли лична мисия щастието ? 
Защото според мен,  Щастието е верижна реакция…Човек, би трябвало да осъзнава, че когато е щастлив го предава, когато е спокоен го предава, когато е ядосан го предава на останалите около себе си …те пък го предават на другите около тях ..съзнателно или несъзнателно..И всъщност всички се превръщаме в едно голямо цяло с обща емоция.
Например, забелязали ли сте като се върнете от чужбина с лек престой там , как се чувствате леки …защото аз се чувствам така….сякаш хората там са толкова балансирани помежду си, че ти ги го предават и на теб …а така ми се иска да заразя повече хора с това чувство тук… а то не е сложно,чувството имам предвид… просто трябва малко да си възвърнем от толераността, нещо от рода на това, като те настъпят да се усмихнеш или поне да си замълчиш в привидна усмивка , не да отелиш вола от псувни на клетия човек, който си е позволил да се помести връз твойте обувки … 
Щастието се състои в това, да можеш на пръв поглед да отделиш красивото от некрасивото…за да си докараш  вътрешен комфорт на душата, да не критикуваш до откат, защото това все води до някаква незавършеност, недостатъчност, това пък от своя страна те кара все да ходиш като бодил. Има хиляди оправдания които човек може да си измисли, за да не се усмихне. Разбира се, че човек трябва да се учи да го прави…и да работи за това със все сила ,най-малкото защото усмихнатия човек изглежда много..много..много…..в пъти по-красив !
 Просто не искам да вярвам, че само на КОЛЕДА стават чудеса,защото чудеса се случват всеки ден….
Разгръщах си бележника …стари пожълтели страници, на които виждам дати от минали години …една притча съм си записала, дори не знам на кой е,  лежи с дата 12/2003…и тогава явно съм била на такава вълна, с такива отричащи мисли , че чудото на годината е КОЛЕДА и тоя дух живее само няколко дни… после …тихо…сякаш всички изпадат в дименция.

                                                                                   ***

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
– Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?

– Ако имате време… – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
– Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
– Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
– Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
– Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
– Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
– Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
– Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
– Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
– Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
– Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
– Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
– Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
– Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
– Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
– Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
– Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
– Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
– Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
– Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
– Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
 – Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
– Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
– Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
– Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
– Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
– Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
– Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
 Замислих се. Бог потъна в мълчание..

Като се събудите през 2018…представете си, че имам сурвачка…обаче от тези с пуканките и лютите чушки, с вълната..(като бях малка хич не ги харесвах, все исках пухкави и лъскави с мнооооого дълги герлянди на върха , за да може като сурвакам, тея пандели отгоре да се мятат като грива на кон ) така… като се събудите …ми се иска всичко да съм ви го пожелала…и всъщност ви го пожелавам  ….:) ще се видим до година по-красиви и по-нови,…. надявам се! 

https://www.facebook.com/plugins/like.php?href=https%3A%2F%2Forlifly.blogspot.bg%2F2017%2F12%2Fblog-post.html&width=450&layout=standard&action=like&size=small&show_faces=true&share=true&height=80&appId=59756720681

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s